Никола Пингелов от град Сопот притежава уникалната дарба да владее няколко занаята. Основната му професия е електротехник, но се справя отлично и като фермер, макар и не в класическия му вид. Той е един от малцината производители у нас на древното източноазиатско лечебно растение женшен, от което има скромна плантация в двора си. В същото време е невероятен майстор на длетото, сътворил е десетки изделия от дърво. Членува в Регионалната занаятчийска камара в Пловдив и в занаятчийското сдружение “Сопотски еснаф” в Сопот. Споделя, че от всичко, с което се занимава, печели по малко, но като цяло добре, за да подпомага семейния бюджет, разказва Мария Петрова от в. "Марица". В България е трудно да се издържаш само от едно

нещо, което правиш, без да си монополист. Затова трябва да вършим повечко неща, за да преуспяваме, убеден е г-н Пингелов. До 1990 г. той е работил във ВМЗ Сопот като електротехник. Макар че по онова време заводът е бил в разцвета си, преценил, че е по-добре за него и семейството му да се справя сам. Оттогава е фалирал няколко пъти, но въпреки това се чувства добре. Признава, че за 23 години откакто е в частния бизнес, е оставал без пари, но не и без работа. И днес не бих работил за никой друг освен за себе си. Човек като работи, все се надява, че някога ще му платят. А има ли надежда, нещата се подреждат и вървят добре. А обработката на дърво ми е хоби от дълги години. Правя го само когато съм свободен и имам потребност от това. Оттук и факта, че всички неща са правени с мерак и удоволствие, а не поради необходимост.
Когато поставям заготовката, обикновено не зная какво точно ще се получи. Правя каквото трябва и се надявам накрая да излезе нещо хубаво, казва творецът земеделец. На женшена се отдава преди 12 години. Благодарен е, че Господ го е събрал с чудодейното растението. Г-н Пингелов разказа как се е увлякъл по него и каква перспектива има в България. Според специалистите това е едно от растенията, което може да реши част от проблемите на монокултурните райони, в които се отглежда единствено тютюн.

“Бях чел доста неща за женшена и разбрах, че може да се отглежда и в България. У нас се внася през 60-те години на миналия век, като първото насаждение е било в Самоков. Проф. Йордан Янкулов, един от доайените на българската наука за лечебни растения, се е заел с неговото адаптиране към нашите условия. През 2000 година открих човек, който продава посадъчен материал, и си купих храст, отделно семена и коренчета. Първата година не успях да се докажа като производител и от 1000 заложени коренчета останах едва с три- четири. Бях решил да ги оставя и си казах, че явно това е поредното нещо, което заминава в небитието. Оказа се обаче, че растението има свойството да се възпроизвежда и не се предаде. А когато изпитах върху себе си неговото въздействие, реших, че не трябва да бъде забравено и изгубено, и започнах сериозно да се занимавам с него.

През годините стигнах до извода, че човек трябва да свикне с растението и растението трябва да свикне с човека. За пореден път установих, че практиката е по-добра от всички прочетени книги, защото всеки е писал нещо, което е усетил. В началото поради незнание мислех, че е много трудно да се отглежда, но се оказа, че е изключително лесно. Важно е да усетиш какво иска растението и да му го дадеш. Оттам нататък то само си прави нещата. Установих, че едно от задължителните условия, които предпочита женшенът, това е сянката и иска точно 70 процента засенчване. 100 процента сянка и 100 процента слънце го убиват. Обича леки и отцедливи почви, както им казвам лиственица. Ако не му е комфортно, за два-три дни може да се загуби, без значение колко възрастно е растението. Няма как обаче да бъде съкратен технологичният период, в който коренът става годен за употреба. Шест години трябва да престои в земята, за да натрупа всичките си качества, които още преди 5 хиляди години преди новата ера китайците са открили. Това е един естествен имуностимулатор, който с доста дълъг атестационен период от хиляди години се е наложил на източния пазар. Така че модата по света не му е минала вече 7 хиляди години, което е доказателство, че е истински. Растението се оказа много устойчиво на болести. В зависимост от това колко е влажна годината, особено през есента в комбинация от висока температура и влага, може да заболее от мана, ръжда. Но единственото нещо, с което съм го третирал, е бордолезов разтвор.

Препоръчвам на хората, които за първи път ще го гледат, да започват с малки количества. Не е необходимо да се хвърлят и да направят голяма инвестиция, а след това да загубят и да се разочароват. Както казах, периодът му за натрупване на полезните вещества е 6 години.

След като се засади едногодишният корен на 30 см един от друг, на третата година започва да плододава. Полага се в земята и се получава един вал. Така всяка година имаш годни за употреба корени, после полагаш други, които след шест години ще са готови. А самото насаждение стига височина до 60 см.
Минималната стартова инвестиция е 40 лева за разсад. Това са 10 броя едногодишни коренчета по 4 лв. бройката, а необходимата площ за тях е от 1 квадратен метър. Не представлява никаква трудност. Няма да отнеме повече от 1 час, за да се засади. Да се повдигне почвата, да се вкара малко талаш вътре, за да стане по-лека и отцедлива. Засява се, леко се засенчва и това е. Иска една-две поливки и малко плевене в началото. Така че дали ще се гледат 5 саксии вкъщи или 10 коренчета на двора, не е никакъв проблем, каза производителят.

Плантацията на Никола Пингелов не е голяма. За сметка на това всяка година площта му се увеличава по малко. Има достатъчно разсад, за да мине към индустриално отглеждане.
Не е сигурен дали в България подобно производство има бъдеще, но е убеден, че в Турция има. В южната съседка женшенът се ценял по-добре, отколкото у нас. Затова и оттам имал повече клиенти, отколкото от нашата страна. За конкуренция при отглеждането на женшен не може да се каже, че има, категоричен е г-н Пингелов и обяснява: Бих помогнал и бих разказал всичко, което знам, на всеки. За да се достигне до един такъв етап, че да има достатъчно количество, за да се премине към индустриално производство на чай, хранителни добавки, вместо да се внася. Засега обаче липсва предлагане в България, защото липсва търсене, и обратно. Затова казвам, че трябва да се рискува и да се започне с малко. В началото човек може да се захване само за себе си, понеже корените се разрастват лавинообразно. Така че направи си вал, възпроизвеждай го сам, това не иска големи усилия. Даже работата в насаждението е няколко часа на година. Когато стане достатъчно голяма плантацията, дейността ще е повече, но тогава нещата ще са по друг начин. Тъй като може да се отглежда и в планината, тютюнопроизводителите от Родопите, които плачат, че няма с какво да се занимават, освен с тютюн, могат спокойно да минат на женшен. Той е идеална алтернатива за тях. Проблемът е, че не става бързо. Освен това, за да имаш реални резултати, след шестата година трябва да вкараш много пари. Но като се има предвид, че всяка година женшенът пуска все повече и повече семена и ако се съхраняват правилно, може да се предлагат за продажба. Ето аз имам клиенти от Бургас, където надморската височина е нула и вече две-три години си поръчват по малко от мен, но вече и те започват да вадят семена.
Питате как се съхраняват готовите корени. Вече узрелите корени се съхраняват в спиртен извлек - най-добре в 40-градусова ракия, в захарен сироп, или се изсушават. Практически няма граници за съхранение, но като престоят месец, се очаква, че спиртът е извлякъл достатъчно полезни за организма вещества. После се пият по 15-20 капки сутрин, обед и вечер. Искам обаче дебело да подчертая, че преди употреба човек задължително трябва да се консултира с лекар, защото аз не съм нито лекар, нито фитотерапевт. По принцип женшенът се препоръчва като общоукрепващо средство, даже има славата на афродизиак. На всеки втори продукт - козметичен или добавка, пише, че в състава му има женшен.
Иначе не може да се консумира на салата, защото е много силен и не се знае какво може да предизвика поглъщането на по-голямо количество. Аз съм си малко Тома Неверни и трябва всичко да пипна и да опитам, казва за себе си г-н Пингелов и описва как е опитал за първи път женшен.
В момент, в който трябваше да го разсаждам, без да искам, счупих кълнчето на едно коренче. А кълнът е един, не няколко като при картофите и счупи ли се коренът, загива. За да не се случи това, си казах: ще те ям.
Започнах да опитвам малко по малко. Взимах парченце с големина на аспирин сутрин преди закуска. По-късно и жена ми се включи. В началото тя беше доста скептично настроена, но когато свърши коренът, ме попита дали няма да извадя друг. А вкусът му е неутрален, съвсем леко нагарча, като бирата. Но останах възхитен от действието му. Даде ми много добър тонус. Започнах да се наспивам и да се събуждам отпочинал. Моята работа е свързана с тежък физически труд.
И когато човек се събуди сутрин отпочинал след 5-6 часа сън, направо му се пее и всичко му иде отръки, каза майсторът фермер. Той съжалява, че на този етап за женшена няма нито държавна, нито европейска подкрепа. Вероятно това е така, защото тя не е толкова масова или не е традиционна за Европа.
Нямаме нито асоциация, нито зная колко са хората в България, които отглеждат женшен. Имам чувството, че още сме като някаква тайна организация. Дори изгубих връзка с човека, от когото купих първите коренчета. Затова повтарям, че работя, за да създам условия за индустриализация на това производство, защото определено има хляб в него.
Занаяти
Никола Пингелов разказа и за другата си страст - дърводелството. Обясни, че община Сопот е предоставила на майсторите от Сдружение “Сопотски еснаф” две възрожденски къщи. В тях се организират и провеждат курсове за деца, които учат живопис, керамика, дърворезба, тъкачество, а малчуганите са известни с името майсторчетата. Започнахме с колегите с доста голям скептицизъм и мислехме, че децата ще дойдат, ще се полигавят и ще си тръгнат. Но не стана така. Децата са страшно очаровани от това, което правят. Като издълбаят една буквичка с длетото, и очите им светят. Ако им се показва, ако редовно има кой да се занимава с тях, те ще възприемат много бързо, защото са много ученолюбиви и трудолюбиви. Вече правим пети цикъл на обучение. За занаятите обаче няма възраст, както казвам, те са за деца от 8 до 80 години. И се оказа, че компютърът не е толкова страшно нещо. Тийнейджърите си носят и телефоните, и лаптопите, но като пипнат длетото, менгемето или като си изцапат ръцете с глина, се чувстват по друг начин, особено когато сами създадат някакво творение. Отделно всяко едно дете води двама или трима възрастни, които по един или друг начин трябва да се нагодят към него. Затова съм оптимист, че нещата вървят на добре. Децата като че ли се наситиха на електрониката и започнаха да се обръщат към занаятите. Усещат, че правят нещо с ръцете си, независимо от това колко малко е, и със сигурност това първо нещо те ще пазят цял живот. Дори и да не сътворят друго, първото винаги ще остане в съзнанието. Лошото е другото, че има огромен дефицит на учители, които ние трябва да обучим, за да предават знанията на учениците, иначе връзката се къса. Наскоро намерих на тавана старо дървено станче за тъкане и по негов модел направих няколко. Подарих на една учителка 5 броя, за да занимава децата по трудово обучение, а тя се учуди какво да прави с тях. Радостен съм, че внукът ми, който е на 4 години, се увлече по това станче и в желанието да направи подаръци на родителите си, а и на него, измайстори няколко шалчета, естествено с моя помощ. Доволен съм, че едно четиригодишно дете с часове се захласва и навива совалка и не търси играчка. Но ако моят внук има късмет дядо му да е занаятчия, много други деца нямат този късмет, а занаятите трябва да останат живи за поколенията. Затова апелирам това или което и да е следващо правителство да възстанови в учебната програма изучаването на традиционните български занаяти.