Близо 15 години след като се установи в България заедно със съпруга си Лео Такада, японката Сатоми свърза завинаги живота си с Розовата долина. Тя загуби благоверния си Лео точно на Великден преди две години. След като погреба любимия си в Каравелово, Сатоми се върна в Япония, с намерение да остане в родината си. Скоро обаче дойде отново в Каравелово, което двамата с Лео наричаха “нашето родно село”. Днес Сатоми вече има нов партньор в живота - 60- годишният Георги Гърев, отколешен близък приятел на японското семейство. “Добре е, че сме заедно. Помагаме си. И продължаваме да пеем, така както пеехме с Лео. Песента - това е свободата”, казва Сатоми.

Най-популярната японска двойка, която се засели в България още през 2000 година, повлече крак за още много свои сънародници.  Двойката показа на селските хора в Шипка в Каравелово, че човек може да живее  щастливо и без екстрите на цивилизацията, ако запази духа и човещината в себе си. От деня, в който се заселиха в България, Лео и Сатоми Такада се нарекоха българи. Бързо научиха и запяха най-българските песни.  “Хубава си, моя горо”, “Една българска роза”, “Я, кажи ми, облаче ле, бяло” и “Стани, стани, юнак балкански” са основна част в репертоара им, който надхвърли 30 български песни. Моментално станаха членове на групата за стари градски песни в Каравелово. Песента ми дава свобода. Когато ми е тъжно и когато ми е весело - искам да пея, споделя Сатоми. Като практичен човек обаче открила, че пеенето на български песни и помага по-лесно да научи езика.

“За пенсионери като нас е много трудно да се живее в Токио, там е много скъпо, сметките са високи, животът е много динамичен и напрегнат. За да живееш в Токио, трябва много да работиш. Напрежението и стресът са огромни. Работа, само работа! Затова много японци, които имат доходи като нашите, след пенсионирането си тръгват да търсят по- спокоен живот”, разказва жената. В Япония живеят най-близките є хора - майка, дъщеря и зет. Сатоми постоянно мисли за тях, а откакто загубила Лео, връзката с най-близките вече  не е толкова лесна, защото тя самата не работи с компютър и не използва интернет.

Постоянно мисля за Лео, той ме доведе в България, него го няма, а ето че аз оставам тук, размишлява на глас жената. Съдбата  няколко пъти преобръщала живота им. Когато  излизат в пенсия, от чутовния мегаполис Токио  двамата се отправят към Португалия, установяват се в Лисабон, започват да учат португалски. Не успяват обаче да си купят жилище в града на откривателите. Тогава Лео решава да осъществи мечтата си - да дойде в страната на розите. Той е бил едва на 14 години, когато за първи път чул съветската песен “Катюша”, разказва Сатоми и затананиква на руски “Расцветали и яблони и груши”. По това време научил и за България като страна на розите и замечтал да я види и опознае отблизо.

Лео и Сатоми бяха първото японско семейство, което през 2000 година се заселва в град Шипка, Казанлъшко. Не след дълго ги последват още 10 японски семейства. Симпатичната двойка от Токио моментално стана любима на хората в градчето и на медиите. За няколко години Лео дарява значителни средства за обществена дейност в Шипка, за ремонт на читалището.
Благодарение на него градчето се сдобило бързо с интернет. Но нито той, нито Сатоми се хвалиха, не разправяха какво са дали - за даренията и помощта на преводача разказват жителите на Шипка.

По професия преводач от английски, той бързо научи български, Сатоми го последва и в това. След четири години в старопланинското градче двамата потърсиха ново място - казваха, че искат равнина, топъл климат и рози. През 2004 година се установиха в Каравелово. Купиха къща на самия край на селото с голям двор, част от който е ливада. От Шипка доведоха две кучета - Таро и Бинго, които съсед им подарил. В двора Сатоми сади зеленчуци, носи семена и луковици от Япония, обича да отглежда най- вече любимата си соя. Лео облече ръчно плетен вълнен пуловер с цветовете на българския трибагреник, върза на врата и шал в бяло, зелено и червено.

“След като погребахме Лео, опитах да се върна в Токио, дори пренесох багажа си в къщата на Георги, за да освободя нашата къща. И заминах. Но се върнах отново. Лео почива тук, тук са моите приятели. Връщам се и оставам”,  решила Сатоми. И тогава се събрали с Георги.

“Докато я нямаше, не мислех за нищо друго, само за нея. Когато се обади, че пътува за България, бях най-щастливият човек. Точно тогава обаче изчезна онзи Боинг и едва не полудях, докато не я видях, че слиза от самолета. Сатоми се върна, а аз повярвах, че и днес чудесата са възможни”, разказва Георги със сълзи от щастие в очите. Сега той поддържа голяма ливада в двора на Сатоми, за да осигури сено на козичките. Тя обикаля къщите в Каравелово и прави масажи на възрастни хора от селото, като прилага известни източни техники. Искам да правя нещо добро за хората, обяснява Сатоми. Не взима пари за своите масажи, а нейните “пациенти” є се отблагодаряват с картофи, домати или лук. Сатоми, която подчертава, че е будистка, но е напълно толерантна към християнската религия, вече носи на шията си двулицев медальон - от едната страна е ликът на Христос, от другата - Богородица.

Георги вече може да казва на Сатоми “обичам те” на японски. Мъжът е работил във ВМЗ, пенсионирал се по-рано по категория. Приятелите му разказват, че преди доста години, когато нямало интернет, започнал сам да учи английски дистанционно в езикова школа в София, решавал тестове, които му изпращали, пишел и четял усърдно и доста напреднал. Дори се шегували с него. Защо му е на село да знае английски. Но ето че точно това му донесло късмета - няколко реплики на английски ги сближили с Лео, после тримата станали неразделни.