Уникални златни накити на 4500 години бяха представени в Националния исторически музей в понеделник. Съкровището е част от Дъбенското,открито през 2004-2007 година от археолога Мартин Христов в местността Балинов горун близо до река Стряма край Дъбене. „Находката” на ДАНС  е от 19 март тази година и  бе открита от контрабандисти, които са направили опит да изкарат златото зад граница. Накитите са иманярско откритие, съобщи „Марица”.

Това е съкровище на красавица отпреди 50 века бе спасено от иманяри, пише по темата и „Стандарт”. Става въпрос за три уникално красиви огърлици и малки елементи от общо 205 грама, които могат да достигнат цена от 10 млн. евро. Това обяви шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Съкровището било спасено от агенти на ДАНС. На 19 март в района на Мездра те спипали иманяр, който се канел да го изнесе зад граница и продаде в частна колекция. Според експертите златните накити са от около 3000 година преди Христа. Това означава, че това е второто най-старо обработено злато в света след Варненското.

Уникални златни накити бяха представени в Националния исторически музей в понеделник от проф. Димитров, шефът на ДАНС Владимир Писанчев и министъра на културата д-р Петър Стоянович. Съкровището съдържа апликации, висулки и мъниста, които още не са сглобени и тъй като са веществени доказателство за престъпление и затова бяха показани в найлонови торбички. Специалистите допускат, че е възможно съкровището да е част от друго по-голямо, открито преди години до село Дъбене до Карлово.

"Няма участие на чужди служби, операцията е само наша", уточни шефът на ДАНС Владимир Писанчев.
Това съкровище носи белезите на високоразвита цивилизация по българските земи, уточни проф. Божидар Димитров. По думите му огърлиците били носени от високопоставена дама с тънко вратле. Във времето, когато са изработвани огърлиците, по света е имало само още три цивилизации - в Египет се е появил първият фараон, в Мала Азия е кипял бурен икономически и културен живот в Троя, а в Месопотамия са процъфтявали нородите между Тигър и Ефрат. По това време германските племена например са били абсолютни диваци - ходели са в кожи, припомни историкът. По нашите земи пък тогава са живели т.нар. прототраки.

Те били много умни, с много хубави очи, много изкусни майстори, с очевидно социално разслоение на обществото, защото едни имали златни огърлици, други - не. Именно те са изработили тези толкова фини бижута. Те добивали благородния метал от няколко места. Едното са златните рудници край Стара Загора, които са горе-долу от същата епоха. Хората тогава обаче не са могли да слизат на повече от 16-17 метра дълбочина, защото не са знаели как да доставят чист въздух. "Предполагаме, че това злато при всички случаи е самородно, че може да се добива и от реките. Река Тополница, например, която минава наблизо, е златоносна. Най-вероятно Стара планина в този регион, Карловско, реките са били златоносни", каза проф. Димитров. И именно от реката те са събирали парчетата злато.

"Съкровището, което ДАНС предаде на НИМ, е от 9000 елемента. То е от 23 карата злато и изключително подобно като изработка на откритото в Дъбене", съобщи откривателят на находката край карловското село Мартин Христов.
В иманяря агентите от ДАНС открили и още ценни находки - древна керамика и сечива.
Красавицата отпреди 50 века е била ценителка на красивото. Откритите 2-3 керамични съда са рисувани с рязани линии. "Тези хора са имали усет към красивото, не са правили прости съдове за храна или нещо друго. Трябвало е да радват и окото вкъщи на лавиците кухненски или в трапезарията", каза шефът на НИМ.