На 15 юли се появи ново монографично изследване, посветено на двамата Големи на Българското възраждане  -  Каравелов и Левски. Неин автор  е един от най-добрите изследователи на Българското възраждане проф. дин Иван Стоянов, който е и председател на фондация "Васил Левски". В тази книга читателят ще намери само документирани истини, а ще намери и самите документи, които може да прочете и сам да прецени прав ли е авторът или не. Книгата излиза във връзка със 180 години от рождението на Любен Каравелов, 135 години от неговата смърт, 145 години от излизането на в. „Свобода” и 145 години от създаването на БРЦК, в което създаване Копривщенецът и Карловецът имат общи заслуги.

Ето как проф. Иван Стоянов коментира темата Каравелов-Левски: "Идеята е да се докаже, че тяхното противопоставяне  десетилетия наред и дори в последно време е една българска глупост, която трудно може да се обясни. Трудно, защото се прави от сравнително образовани хора, които няма как да не виждат истината, но подчинени доброволно или не толкова доброволно на една методология изкривяват  познати на всички българи документи. Ето какво е написал един автор през февруари 2014 г. в заключението на своята книга за предателството или предателствата по отношение на Васил Левски: „ Историята затова е държавна наука – за да поддържа миналото в единство. Иначе нацията губи една от най-важните си спойки и отива на разпад. Именно различният официален възглед към миналото направи македонците такива изметнати българи. Държавата е длъжна по дефиниция институционално да налага единния възглед за миналото върху територията. Докато на най-високо ниво не се реши друго, поп Кръстьо трябва да си остане навсякъде официалният предател на Левски”.

Едва ли е необходим някакъв коментар към този цитат, тъй като авторът няма и представа от това що е наука, след като обявява историята за „държавна наука”. Има държавна граница, държавна политика, държавна хазна, към която всички се стремят, но за пръв път някой си позволява да налага в писанието си мнение, че историята е държавна наука и държавата трябва да решава кое е историческа истина и кое не!!! Мили боже, и книгата на този „проучвател-изследовател” се купува и формира мнение. Явно Чинтулов е бил напълно прав, когато се провиква „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди!” А какво се оказва, че 136 години след Освобождението някои продължават да си спят и са си все там – в Османската империя. Ама прав е авторът на гореприведения цитат! И още как! Османска империя е това, а историята е държавна наука. Заповядала Високата порта на българите да спят и те си спят и до днес! Да си викат колкото искат Чинтулов, Ботев, Каравелов, Левски и разни там други хаймани! Докато от най-високо място не ти кажат, че трябва да се събудиш – никакво събуждане! Държава е това, а не лукова глава.

Аз съм категоричен, че няма държавна наука и не може да има. Науката затова е наука, за да е наука. А че държавата може да влияе върху „изследователи” го показва почти цялата ни историческа книжнина, особено в някои периоди от своята поява и развитие. Показва го по категоричен начин и цитатът по-горе.

Новата книга представя Каравелов и Левски такива, каквито са. А те са големи, много големи личности и дори във второто десетилетие на  ХХІ век е трудно да повярваме, да си обясним, да осъзнаем, че е имало такива българи – едно време. Първият е наречен от дипломатите на Великите държави в Османската империя „Мацини на Балканите”, а втория с пълно право можем да окачествим с другия италиански революционер – Гарибалди.  Отношенията между двамата са еталон, който няма как да се обясни със съвременните политически нрави. Противоречията, които възникват в редки случаи между тях, не променят общата картина, а по-скоро потвърждават съвместното им израстване и превръщане в символи на българщината. Опитите от близкото минало за противопоставянето им с твърденията, че единият е буржоазен либерал и поради това е непоследователен, нерешителен, изменчив и поддаващ се на чужди внушения, а другият е последователен революционер демократ, който върви право към целта и развенчава колебливата и съглашателска политика на Копривщенеца доказва само едно – че историята наистина е била приемана за „държавна наука” от пишещите и откриващите тези „истини”. За някои тя все още продължава да бъде държавна наука.  Други и в бъдеще ще чакат решаването на спорни въпроси от „най-високо ниво”. Фондация „Васил Левски” обаче и нейният председател ще казват това, за което свидетелстват автентичните документи и ще представят историята такава, каквато е била. Защото е крайно време българите да знаят истината за своето минало, както и истината за своето настояще!"