Останали са само фасадите, от които предната е по-представителна. Те са със самобитно декориране. Но точно предната красива фасада може да падне първа, коментира пред "Марица" арх.  П. Бакалова. Все пак архитектите-реставратори мислят, че предизвикателството си заслужава. Не само заради художествената стойност на къщата, а повече за паметта на Евлоги и Христо Георгиеви. Всички знаем кои са карловските братя -  ненадминатите дарители на България. А какво се случва днес с наследството им? ”Няма пари” - това е лаконичният коментар, който може да обясни състоянието на вилата. Това са реалностите, с които трябва да се съобразяваме и ние, като проектанти. Затова вместо да изграждаме временно защитно покритие, ще укрепим фасадите и ще ги защитим така, че да не се рушат повече. По този начин къщата ще издържи поне идващата зима.

Влагата няма да прониква надолу по стените. Решенията ги взимаме на място, пари няма и всичко трябва да се случи с минимум средства. 

Началото на цялата тази история обаче е далеч по-оптимистично. Преди 123 години Евлоги Георгиев се допитал да карловската общественост как да помогне за развитието на града. Тогава единодушно решили да построят вълненотекстилна фабрика. В близост направили и вилата - за дом и офис на управителя . Видният родолюбец дарил двата имота на карловци - със завещанието приходите от фабриката да отиват за издръжката на болнични легла и за местните училища.   

Откъде идва руският стил?

Любопитното е, че Евлоги Георгиев вероятно никога не е виждал вилата в Карлово. Защо ли? Когато Стефан Стамболов става премиер на страната, му забранил да живее в България. Къщата на управителя на местната фабрика обаче е един своеобразен бисер в "колекцията" на емблематичния дарител, смятан за най-богатия ни търговец и банкер от края на XIX век. Цялото му състояние в България, Румъния, Русия и Англия се оценява на приблизително 23 милиона лева. Известно е отношението му с руските дипломатически кръгове в навечерието на Руско-турската война. Може би затова избира и този стил за вилата в Карлово - класически, с орнаменти в стила на руската дървена архитектура.

Днес вилата е опасно и призрачно място.

Изглежда като излязла от ”страната на сенките”. Само на 20 метра от нея е фабриката, частна собственост, която се продава. Нищо че на фасадата пише - "Полза на гражданите на Карлово". Срутването на колоритния карловски имот започна преди години. Градската управа все още търси  варианти да си върне собствеността върху фабриката. Двете сгради, на фабриката и вилата, са обявени за паметник на културата като комплекс. Това ще ни улесни в търсенето на еврофинансиране, считат от кметството. През 2012 г. общината вече обмисля възможности за финансирането на проектните и строителни работи. Днес, с готов проект за реставрация, кандидатства за 600 000 лв. по Норвежката програма.

Нашата "среща” с къщата започна през 2009 г., разказват пловдивските архитекти. Тогава от община Карлово ги поканили да я заснемат. Поводът е писмо от Института по паметници на културата, които препоръчали "демонтаж” на сградата. Това означава пълното разрушаване. От Института сметнали, че къщата е в толкова лошо състояние, че не може да бъде реставрирана. Препоръчвали да се събори и построи отново.

Но това трябвало да стане след архитектурно заснемане. Ние обаче решихме друго - да опитаме да я  реставрираме. Защото тази къща все още пази онази възрожденска искра  и съкровено желание на дарителите - да видят родния си град благоденстващ. Имаме възможностите да се справим с тази задача. И я приемаме като предизвикателство. Дори  голяма част от проекта ни за реставрация е дарение, твърди арх. Бакалова. С днешна дата той е доразвит и включва също адаптация.

Само преди 5 години архитектите били в почти същата ситуация, като днес. Смятали да предприемат спешни действия за аварийно укрепване. Докато къщата дочака някакво финансиране. Мислихме, че няма да "преживее” зимата на 2010 г. Но тя се оказала издръжлива. Днес още не е паднала, макар че деформациите  от ден на ден стават все по-сериозни. /marica.bg, Даниела Арнаудова/