Планински спасители от пловдивската и карловската ПСС оказаха неоценима помощ на туристка от Варна, претърпяла инцидент край Райското пръскало. В брилянтно  организирана акция двата екипа успели да измъкнат  жената с натрошен на няколко места крак от труден терен.  В писмо до karlovobg.eu Дарина Трайкова от Варна благодари на планинските спасители, чиито имена ще носи винаги в сърцето си - Георги Стамов, Петър Дамянов и Стефан Ночев от пловдивския отряд, Цветан Юруков, Станимир Цветанов и Петър Манолов, Христо Тонев и Димитър от карловската планиско-спасителна служба, а също и коня Тони. Дарина Трайкова апелира всеки, който тръгва дори за ден в планината да си направи подходяща застраховка.
Ето целия разказ на Дарина от Варна:

Здравейте, искам да разкажа за инцидент, който се случи с мен на Райското пръскало.

В прекрасен, летен ден - 2ри август 2014, събота, около 11:00ч. трима приятели тръгнахме по пътеката зад хижа "Рай" в посока - подножието на Райското пръскало. По средата на пътя аз реших да се върна в хижата, другите продължиха. Направих няколко крачки в обратна посока и неясно как, кракът ми изведнъж се усука много силно и аз паднах върху него на отвесната пътека, сред търкалящите се камъни.

Болката беше ужасна. Не можех да мръдна, а глезенът и стъпалото ми висяха безпомощно и неуправляемо. След около 10-15 мин. Иглика и Боян, моите приятели, бяха при мен. Иглика донесе  шина от хижата и добрата новина, че екип планински спасители, провеждат тренинг на скалите отсреща и ще могат да ми помогнат бързо.

Взирах се в малките, пъстри фигурки в далечината, без особена надежда. “Имаш късмет, че Георги Стамов е наблизо”, споделиха другите. “Планински спасители” – нищо не ми говореха тези думи, нито името Георги Стамов. Как ли ще помогнат, какво биха могли да направят, да спрат процеса е невъзможно – възпалението пълзи, отокът е страхотен, боли неистовo…

След около 30-40 мин., а може би по-бързо, спасителите се озоваха до мен. Не разбирам от планински инциденти, досега не съм случвала такъв нито с мен, нито с хора около мен, не съм виждала как се процедира, макар че съм планински пешеходен турист от дълги години. Ще опиша моите усещания. Първо видях сърдечната усмивка на Петър Дамянов и чух топлите, успокоителни думи, че всичко ще бъде наред, че вече са тук и ще направят най-доброто за мен. Петър Дамянов намести професионално шината и започна да бинтова със сигурни движения. Почти веднага видях и Стефан Ночев, също слънчево, усмихнато момче, което веднага хвърли тежката раница, без бавене започна да асистира на Петър и също да ме успокоява. Не беше за вярване, че тези момчета бързо успяха да репарират тревогата и страха в мен. Личеше, че разбират от работата си. Да бяха ми дали болкоуспокоително, нямаше да се почувствам по-добре.

В този момент дойде Георги Стамов, завеждащият ПСС, гр. Пловдив. Въпреки болката, усетих професионализма, сякаш се носеше във въздуха около него. Георги Стамов съобрази ситуацията веднага. Без колебание, миг забавяне, ясен, точен, опитен, за няколко минути, от място, въведе в готовност купчина хора - хижар, гости на хижата, момчетата, водачи на коня Тони, спасители от ПСС - Карлово, дори конят Тони и спешният медицински център в Карлово бяха под контрол.

Георги Стамов организира целия спасителен процес изключително бързо, точно, адекватно. Благодарение на неговите сигурни и категорични команди, много хора дошли на почивка в съботния ден, проявиха  съпричастност и помогнаха за моя транспорт до хижата, като не допуснаха нищо да застраши крака ми, въпреки трудния терен и липсата на носилка. Напрежението не попречи през цялото време тримата спасители от екипа да ме окуражават и успокояват. Когато слязохме от ската на Райското пръскало, конят Тони беше вече оседлан, водачите на коня в очакване, а спасителите от ПСС Карлово - на път.

Думите са безцветни и недостатъчни да изразят цялата ми благодарност към екипа от ПСС гр. Пловдив - Георги Стамов, завеждащ ПСС, Петър Дамянов, Стефан Ночев. Ако не бяха тези сърцати момчета, вероятно негативните последици от инцидента с моя крак, щяха да бъдат много по-големи. Според мен, планинското спасяване е призвание и тези момчета го носят в сърцата си – помагат безрезервно, смело, с цялата топлина, на която са способни, на пострадалите хора. Не са полагали хипократова клетва, но изцяло са отдадени със съпричастността си на болката на другите, които безпогрешно разчитат тези сигнали и това им помага повече от всичко. Няма по-добро лекарство от ЛЮБОВТА, а тези мъже отдават много любов на своето призвание – планинското спасяване.

Не мога да щадя думите си и за останалите участници в инцидента, които по същия начин – безрезервно и отдадено помогнаха. Това са момчетата, които водеха коня, успокояваха ме и ми даваха кураж през цялото време - Христо Тонев (син на дългогодишен опитен спасител от ПСС - Карлово) и Димитър.

Огромна благодарност на екипа от ПСС Карлово - Станимир Цветанов, Цветан Юруков, Петър Манолов, които също показаха много висок професионализъм и човечност. Те се бяха организирали много бързо и почти в началото на слизането ни към града, ни пресрещнаха. Това още повече успокои моя дух, тъй като за първи път се качвах на кон. Подсилиха превръзката, обградиха коня плътно и аз се почувствах напълно защитена, въпреки отвесните урви на Южния Джендем, сред които пътеката пълзеше почти през цялото време.

Огромна благодарност на коня Тони - изключително умно, благородно и добре подготвено за подобни инциденти, животно. В разговор с групата спасители от Карлово разбрах, че идеята за транспортиране на пострадали туристи с коне е тяхна. Нямам достатъчно опит, но това, което преживях мога да споделя – тази идея приветствам с най-добри чувства. Вероятно момчетата също щяха да ме свалят със спасителната шейна, която носеха, достатъчно успешно, но това щеше да бъде за сметка на моето психично неудобство, че в тези стръмнини се натоварват, заради мен. Така, аз бях значително по-спокойна, а те отделяха цялото си внимание за моя комфорт и безопасност.

Това е. Няма да забравя никога тези сърцати мъже – планинските спасители, с които съдбата ме срещна. Чета по форумите, че това с мен не е прецедент. Те винаги са всеотдайни, готови да се притекат на помощ по всяко време, професионалисти на световно ниво, на тях може да се разчита. Десетки са признателните хора за техните благородни дела.

Хвала на ръководството на ПСС, които успяват да подберат най-подходящите хора, които явно полагат постоянна тренировъчна дейност и самоподготовка. Това беше един от моментите в живота ми, в които бях горда и благодарна, че съм българка, заобиколена от българи и живея в България.

Въпреки тежката диагноза – S82.7 множество счупвания на подбедрицата, болката почти веднага беше забравена, а благодарение на адекватната помощ от първия момент на инцидента до постъпването ми в МБАЛ “Пловдив” и професионално поставения гипс от дежурния лекар д-р Стаматов, не се наложи операция, каквато беше първоначалната прогноза. Сега се възстановявам бързо и успешно.

Още веднъж голямо Благодаря на всички!

На последно място искам да споделя, че планинската застраховка, която направихме беше много разумно дело, тъй като помогна в тревожната история да се спестят поне финансовите загуби. Апелирам към всички туристи - дори ден в планината, необходимо е да се предвиди този вид защита. Планинските спасители са доброволци, но те имат своите потребности, за да са на ниво и помагат професионално.

Сърдечни поздрави, Дарина Трайкова, гр. Варна