Прочутата вила на Багарови, обгърната в тайни и мистерии, отново възкръсна от забравата. Това стана след слух за отваряне на култовия преди години в Розовата долина ресторант „Кипарис” край град Баня. Мълвата дори даде ново име на заведението - „По долината на Стряма”. Споменаването на мястото възбуди с нова сила интереса към къщата на десния бряг на реката, която се намира само на няколко метра от моста  в курортното градче. Красива, елегантна, огряна  от слънце, някогашната вила на прочутата фамилия Багарови - производители на розово масло, винаги е привличала като магнит всеки, който дори я е зърнал за миг от пътя Карлово-Пловдив. Сградата има 90-годишна история, а стените и дворът  крият любопитни тайни за десетки известни българи.

Знаменитата вила е построена около 1925 година. До нея вдигнали розоварна и винарна за отлежаване на прочутия „Карловски мискет” на заможните и влиятелни Багарови. Сградата обаче рядко е била тихо гнездо за семейството. През последните двайсетина години тя бе превърната в елегантен ресторант. След като законът за реституцията върна имота на потомците на Багарови, те я обявиха за продажба. Оттук насетне се смениха няколко собственици. Първият купувач в началото на 90-те години на миналия век беше пловдивският банкер Христо Александров. После вилата стана собственост на още няколко местни бизнесмени. Поради честата смяна на стопаните, на прочутата  вила изцяло приляга философският надпис, поставен на друга известна къща в Карлово, който гласи:

„Сега моя, утре твоя и никога ничия”.

Историята още не е отсяла знаменитостите, посещавали сградата и двора в ресторантския  период от последните години. Но сред тях безспорно е името на Симеон Саккобургготски. Царят е свързан емоционално със слънчевата  вила на Багарови. Баща му Борис III бил чест гост в нея. Именно Багарови показали на монарха целебната минерална вода на Баня и разкрили пред него чара на това райско кътче от Розовата долина. Почти всички посещения на Симеон  в къщата на брега на Стряма са

свързани с друга известна личност - Бранимир Ботев,

бивш заместник-министър на туризма, а преди това едно от лицата на винарска изба „Розова долина”. Като шеф на Асоциацията на производителите  и търговците на алкохолни напитки Ботев води в Багаровата вила важни особи от световния бизнес с алкохол. Сред тях е Филип Мутон, съветник на президента на „Перно-Рикар” Патрик Рикар. Привлечени от прочутата сграда, някои от кметовете на община Карлово водят тук най-важните си гости през годините на прехода. Ежедневни са и срещите на бизнеса в ресторанта.

Самите Багарови се наслаждават само 20 години на уюта на вилата и на красивите гледки около река Стряма. Това е времето от 1925 до 1947-а, след това имотът е национализиран. Тези години обаче са белязани от посещенията на цар Борис III, принц Кирил, прочутата оперна прима Христина Морфова, близка приятелка на фамилията. Известната певица потегля точно от тук в последния си път. Час преди да загине в местността Гълъбец на подбалканския път, Морфова е чествала празника на розите в дома на Багарови.

С известната вила са свързани и последните 10 години от живота на последния български екзарх Стефан. Тук той намира своята Голгота. Спомените за присъствието на този умен, ерудиран и силен мъж още витаят в сградата и в местностите около нея. През 1948-а той е изпратен в Баня в изгнание от комунистическата власт. Жителите на курортното селце често го виждали да се разхожда до Дядо-Божковата чешма по пътя за Михилци или да се къпе в реката до вилата през летните горещини. Зад стените на тази къща екзархът пише последния си труд, който скоро ще види бял свят.

Багаровата вила е мястото за „изгнание” и на изгряващия в 60-те години поет Любомир Левчев. Пратили го от София, за да слезе при трудовия народ и да опознае живота на работниците в карловския тракторен завод. Негови съратници обаче припомнят, че по време на тежкото му заточение тук му идвали на гости митичният генерал Иван Тодоров - Горуня, вездесъщият идеолог на БКП Венелин Коцев и други галеници на народната власт. Дори самият Тодор Живков посетил младия поет при едно посещение в съседното село Войнягово през 1964 година.

Социалистическият период допълва колекцията от тайни и мистерии, свързани с невероятната сграда. Тя е ту резиденция на Окръжния комитет на БКП - Пловдив, ту част от местния Винпром, ту приемна на Карловския общински съвет в края на 80-те години.

marica.bg, Цветана ГЕОРГИЕВА

.