АНА КУЗМАНОВА- дарителка, общественичка, предан летописец на карловската история

Автор: Петя Цолева- Иванова, уредник в Исторически музей - Карлово

Ана Кузманова Лазарова е родена на 12 юли 1875 година в семейството на Неда Генова Лазарова и карловския търговец на шаяк и гайтани Кузман Димов Араплиев, обесен от турците по време на Страшното през 1877 година.
Първоначално учи в родния си град, а после постъпва в девическия пансион в София. През 1895 година завършва педагогическия отдел на Софийската девическа гимназия. Връща се в Карлово и до 1930 година работи като учителка. През този период тя развива активна обществена дейност като дългогодишна членка, секретарка и председателка на Женско дружество “Възпитание”.     
В годините между двете световни войни тя става известна и като наследница и последна собственичка на т.н. Бял двор – къщата и градината, създадени в двора на карловския род Гешевци от Гено Лазаров и сина му Христо Лазаров. Белият двор като една от забележителностите на Карлово е популяризирана в цял свят с картините на художника Никола Танев, който често гостува на Кузманова и рисува дома и. „…Останах смаян – пише той.- За пръв път виждах такава хармония. Бях открил моя прочут сюжет – Белия двор…Два часа по-късно вече бях завършил първата си картина-„Белият двор”. Една хармония в бяло-ниски стригани чимшири, малки ниски кипариси, или по-скоро не кипариси, а един особен род тропически растения с дебели тъмни листа, по форма наподобяващи кипариси. Всичко това се открояваше на бялата огряна от слънцето стена. В нея малка ниша със саксийки, до нея като барелеф на стената - чешмичка от две колонки. Над дувара червени керемиди, едно дърво и в далечината –Балканът.”.
Всяка година живописецът отнася по няколко платна от Белия двор, които имали голям успех на изложби в чужбина и били репродуцирани в много чуждестранни списания.
Белият двор е обявен за паметник на културата  през 1964 г. като архитектурно – строителен и през 1970 г. като художествен.
На 18 март 1958 година (седмица преди смъртта си) Ана Кузманова, която остава неомъжена, завещава Белия двор в полза на Република България в лицето на Министерството на “Просветата и Културата”, отдел “Музей” с условие първия етаж на къщата да се устрои градски културно-исторически архив на Карлово, в който да се съберат подредят и запазят освен ръкописните трудове на Ана Кузманова, нейните снимки и други предмети илюстриращи миналия живот и културата на града, всички печатни и ръкописни трудове-бележки, спомени върху историята и миналото на града, снимки, стари книги, учебници, пособия и други свързани с просветата в България. Стойността на дарението е 25 000 лв., но историческата му ценност е изключително по-висока – в двора е била къщата на Гешови, в която през 1828 година Райно Попович основава известното елино-българско училище. В него са учили Георги Раковски, д-р Иван Богоров, Гаврил Кръстевич, Ботьо Петков, братята Евлогий и Христо Георгиеви и много други видни възрожденци.
Ана Кузманова е носител на орден “Кирил и Методий”, записана в Златната книга на дарителите в НР България, том І, 1989 г. стр. 202.
Тя е автор на монографиите “История на Карлово”, “История на женското дружество “Възпитание” - Карлово”, „Бележки по история на Възраждането в България”. По нейно желание са изпратени в ДА – Пловдив, където се съхраняват под Личен фонд “Ана Кузманова” № 56, написани в периода 1919 – 1955 година, обособени в 11 архивни единици. Другите и трудове, снимков материал, документи, кореспонденция, преписи, извадки и спомени се съхраняват в Исторически музей – Карлово. Архивът на Ана Кузманова е втория по големина след този на Христо Фъргов. Наброява стотици архивни единици.
Ана Кузманова посвещава живота си на просветното и културно издигане на Карлово и на опазването на карловските исторически паметници и традиции, събира данни за карловската история като една от най-близките помощнички на краеведа Христо Фъргов, сътрудничи на историка Димитър Страшимиров.
Умира на 25 март 1958 година на 83 годишна възраст. Погребана е в двора на карловската църква „Успение на Пресвета Богородица” в семейната гробница на карловските дарители братята Димитър и Христо Лазарови.