ДЕЙНОСТТА НА ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО „ВЪЗПИТАНИЕ” В  ГРАД КАРЛОВО -
впечатляващо минало за достойни обществени каузи

Автор: Мария Деянова, директор на Исторически музей-Карлово

Ролята на жената през вековете не е била само на пазителка на семейното огнище, а и на важен фактор за общественото развитие. Българската жена също активно  допринася за общественото, социално и културно развитие на нашата държава. Доказателство за това са редицата женски организации, дружества и инициативи.
Появилите се  женски дружества през втората половина на ХІХ в. са изява на българката и желанието и да участва в обществените дела на епохата, плод на просветния подем през Възраждането. Духовното издигане и културен напредък на българската жена през възрожденската епоха започват да зависят вече от самата нея, от инициативата й да организира своята обществена  и просветна дейност. Женските дружества в българските земи през Възраждането се грижат за просветното издигане на българката, за девическото образование, както и за издигане на ролята на жената в българското общество. Тези дружества приобщават  всички интелигенти граждани към модерната тогава култура, поддържат културно-духовния живот на общността, разпространяват книги, списания педагогически знания.
В характеристиката на българската култура през Възраждането се отличават две нейни особености, по които тя се различава значително от културата в свободните страни тогава. Първото е, че свободните нации от Средна и Западна Европа имат близо четири века, за да преминат през Ренесанса, Реформацията и Просвещението, за да достигнат до Новото време, а българското общество извършило този преход за малко повече от столетие и то в условията на политическа и духовна дискриминация. Втората особеност е, че докато просветата, духовния живот и културата в свободните страни се развиват под покровителството на държавата, то в българските земи Османската империя не правела нищо за това развитие.
Въпросът за дейността на женските дружества през Възраждането и в следосвобожденската епоха е част от голямата тема за ролята на жените в нашата историята. Женско дружество „Възпитание” в Карлово е едно от първите и най-активните в българските земи, плод на просветния подем, на духовното  пробуждане на карловските жени през Възраждането.
Инициативата за основаването му е подета от Анастасия Райнова, съпруга на известния учител Райно Попович. Тя полага големи грижи за изграждането му. Учредителното събрание се състои в нейния дом на 14.09. (стар стил) или на 29.09.1869 г. (нов стил). В приетия устав на дружеството залягат най-важните му цели:
1. Да се грижи за образованието и възпитанието на жената
2. Да помага материално на бедни момичета, желаещи да се учат, да ги снабдява с дрехи и учебници
3. Да помага на бедни стари и болни жени
4. Отваряне на девическо класно училище
За член се счита всяка жена без разлика на народност и вяра, която спомага за постигане целта на дружеството и плаща годишен внос 15 гроша.
Изграждането на Първото девическо класно училище е първата важна инициатива с осъществяването, на която се заема дружеството. През 1871 г училището е открито и много бързо се утвърждава като едно от най-модерните девически училища в българските земи. Благодарение на усилията на първата директорка на училището Евгения Бояджиева са открити І, ІІ, ІІІ и ІV девически класове.
През 1876 г. при посещението на лейди Емили  Странгфорд  в Карлово, огромна помощ и оказват деятелките на дружеството за уреждането на болница за пострадалите бежанци от Клисура.
По време на Сръбско-българската война към дружество „Възпитание” се създава  дружество “Милосърдие” към “Червен кръст”. През Балканските войни дейността на дружество “Червен кръст” продължава, членовете му събират волни помощи за войниците и организират ателие за шиене на войнишки дрехи.
Другата осъществена инициатива на деятелките на Женското дружество е отваряне неделно училище, което в продължение на няколко години обучава 40-50 неграмотни жени и момичета да четат и пишат.   През 1890 г. отварят и Забавачница за по-малки деца.  Женското дружество участва и в Изложбата на Първото  Пловдивското изложение през 1892 г.             Следващата им крупна проява през 1896 г. е строежа на сграда на театрален салон „Възпитание”, по проект на арх. Никола Лазаров, в който за дълги години е съсредоточен културния и  обществения живот на Карлово.
Вдъхновяващ пример за благотворителност и милосърдие са проявите на Женско дружество „Възпитание” и след Освобождението. Тези прояви носят белезите на възрожденското мислене и светоусещане като най-ярко приемствеността личи в особената щедрост към просветата. Създадената високообразована интелигенция, усъвършенстването на образователната система, завишаване на броя на учебните заведения и тяхното издигане на европейско равнище – това според дарителите са условията, които осигуряват просперитета на нацията. Поради това най-щедрите дарения, направени през този период са именно с такава насоченост.
Особено активно е женското дружество „Възпитание” в Карлово, което поставя основите на професионалното девическо образование в града. През 1910 г. то създава ателие за шиене на горни дрехи за поддръжка на бедни момичета, а в 1913 г. открива старобедница.
През 1916 г. дружеството открива стопанско училище “Теодор и Анна Пулиеви”, изградено със средства и подарено на дружеството от двамата благодетели. Същата година открива девически гимназиални класове и създава фонд за построяване прогимназия в Карлово през 1918 година.
Многобройните благотворителни прояви на женското дружество продължават и в периода между двете световни войни, когато в неговата работа вземат дейно участие почти всички представителки на местния политически и стопански елит. През годините видни деятелки на женското дружество са Анка Кузманова – дарителка, общественичка, дългогодишен член, секретар и председателка на Женско дружество “Възпитание”, Пека Попова - обявена за почетен член на дружество за безкористната си обществена и дарителка дейност.
Дейността на карловското женско дружество продължава до 1954 г. Последна негова председателка е директорката на стопанското училище Неда Балиева. През 1991 г. то е възродено  и неговата дейност продължава.