 Героят на България, първият българин, стъпил на Еверест, не навърши своите 72 години, защото съдбата бе решила друго
На 20 април 1984 г. в 18.15 часа един българин – инж. Христо Проданов, развя родния трибагреник на най-високата точка на планетата (8848 м). „Не аз, а България ще стъпи на Еверест” – бе споделил Христо, преди да тръгне далече на изток. Закани се и изпълни тази своя закана. А ето как стана това.
На 24 февруари тази година Христо трябваше да навърши 72 години. На тази дата той щеше да събере своите приятели. Те щяха да му поднесат много подаръци и да му пожелаят нови върхове, защото той често казваше: „Завиждам на хората, на които им предстоят нови върхове”. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 72 години, защото съдбата бе решила друго. Остави го само на 41 години. Отне ни го в най-звездния миг – мига, в който българският алпинизъм постигна най-големия успех в цялата си история. България бе стъпила на първия връх на планетата – Еверест, на 8848 метра!
И този българин бе самият Христо…
Помните ли 20 април 1984 година? Чрез радиото, телевизията, вестниците – наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки български дом. „Обади ли се?, Слиза ли?, Къде е?!” Въпроси, въпроси, които – уви, оставаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и часовете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и то там – високо горе, в границите на 8500 метра – в „зоната на смъртта”. Всички тръгнаха в тъмната нощ и свирепата буря на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя си връх, за да остане ВРЪХ не само в българския алпинизъм, но и в българската история.
Христо го няма! Колко трудно ни е да осмислим този факт. Трудно и непосилно. На 24 февруари заедно с него трябваше да направим равносметка на извървения път, така както правят всички, достигнали зряла възраст. Правим тази равносметка, но, уви, сами – без него.
Роден и израснал в подножието на Балкана – в Карлово, Христо така се пристрасти към алпинизма, че той
стана смисъл и съдържание на неговия живот
В Рила, Пирин, Стара планина той катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и красиви алпийски маршрути. Сам прокара над 30 нови маршрути към върховете, и то от най-висока категория на трудност.
С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове на света. Каква завидна спортна кариера!? Каква колекция от върхове!? Първи българин на осемхиляден връх (Лхоце – 30 април 1981 г.), първи българин на първия връх на планетата (Еверест – 20 април 1984 г.).
В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир – 5 пъти на вр. Ленин (днес Авицена), четири пъти на вр. Корженевска и 2 пъти на вр. Комунизъм (днес Исмаил Салами) и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7-те хиляди метра и по този показател
все още е ненадминат от нито един български алпинист,
Въпреки че вече 31 години го няма. Ако Христо бе доживял своя 72-ри рожден ден, той щеше да празнува и пълната колекция на всичките 14 осемхилядника на нашата планета, това, което вече са направили 34 алпинисти. Навярно щеше да е събрал и втората по важност колекция от 7-те континентални първенци. Да, щеше…
… И въпреки това 15 години по-късно, в края на 1999 г., когато календарно завърши ХХ век, всички спортни федерации направиха допитване до своите спортисти, треньори, деятели, ветерани и почитатели за определяне на футболиста, волейболиста, баскетболиста и т.н. на ХХ век. Такова допитване направи и Федерацията на българските алпийски клубове (ФБАК).
В анкетата „Българският алпинист на столетието” Христо Проданов, посочен 90 пъти на първо място, събра общо 1335 точки и напълно заслужено с голяма преднина бе обявен за „АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО”. И още едно заслужено признание за Христо идва на 14 януари 2010 г., когато при допитването на БНТ към телевизионните си зрители за спортното събитие на ХХ век с 19.96 на сто
първото място заема изкачването му на връх Еверест
(20 април 1984 г.), оставяйки зад себе си класирането на националния ни отбор по футбол на ІV място от световното първенство в САЩ – 1994 г. с 16.85 на сто и световния рекорд на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим (209 см) с 14.36 на сто.
Опитвам се да си го представя 72-годишен. Колкото и да се мъча, в съзнанието ми винаги обаче излиза онзи Христо – винаги усмихнат, забързан, прилично спортно облечен и с поглед, зареян някъде във висините. Така го помня и сега и не желая да си го представям с леко побелели коси, със забавена походка и може би леко прегърбил тънкото си и леко слабовато тяло. В съзнанието ми е все още онзи Христо, когото изпратихме към първия връх на планетата – пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, отправени към нови върхове, защото неговото верую бе: „Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове”.
Доц. Сандю БЕШЕВ
|
