С букови клони и цветя се украсяват вратите на къщите в Карловско на Гергьовден. Тези обредни клонки се слагат под прага на дома и под завивките на децата. Портите на къщите се украсяват със зелени букови клонки. Такива клонки се слагат и в тавата, в която се пече обредното агне.

В карловските села се ходи колективно в гората за букови клони. Момците накичват с тях вратите на своите любими. Берат се още сливови и крушови клони, люляк, здравец и други цветя. След, като домът се накичи със зеленина, се палят свещи на три места – на къщната врата, в хамбара и градината.

Обичаят на Герьовден да се правят люлки, които се връзват на високо и здраво дърво, е разпространен в цяла България. Момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, които имат брачно-сексуален характер.

Вярва се също, че рано сутринта на Гергьовден билките имат целебен характер, точно, както е на Еньовден. Малко известен е фактът, че на този ден излизат жени-магьосници, като тяхната цел е да оберат чуждото жито и млякото на животните. На Гергьовден не се два квас, защото магьосницата може да открадне плодовитостта от дома.