При липсата на инвеститори и финансова независимост от правителството през последните години еврофондовете се оказаха основният инструмент, на който разчита местната власт, за да изгради или ремонтира публичната общинска инфраструктура – улици, градинки, паркове, площади, детски градини и училища.

Около две трети от публичните инвестиции в страната през последните четири години са направени с пари от Брюксел. Тази тенденция ще продължи и през следващите четири години, като през настоящия програмен период 2014-2020 г. предвидените средства за общините възлизат на около 8 милиарда лева.

При две нулеви първи години – 2014 и 2015 г., именно на избраните на предстоящите местни избори кметове и общински съвети ще се падне задачата да договорят средствата и да започнат изпълнението на проектите. Дали са се справили, ще се разбере малко преди следващите местни избори през 2019 г. Причината е в новите правила, според които в средата на 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението на проектите. Минималното изискване е поне 20% от предвидените средства за дадена община да бъдат реално усвоени.

Кметовете, които не са се справили с изпълнението на инвестиционната програма, ще бъдат санкционирани с намаляване на бюджета. Онези, които са успели, ще получат допълнителен финансов ресурс за своите общини.

Растеж за регионите с близо 3 млрд. лева

Макар че пари за общините са заделени по всички програми, "Региони в растеж" може да се нарече кметската програма, защото над две трети от бюджета й е отреден за местната власт.

За разлика от изминалия програмен период, през настоящия кметовете няма да се конкурират за парите, защото разполагат с определени бюджети. Така те ще играят ролята на междинни звена при разпределянето на средствата. Това ще става на базата на одобрена инвестиционна програма от управляващия орган, който на практика е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Схемите за договарянето на предвидените над 2,6 млрд. лв. за 67-те града бяха отворени преди местните избори. Към момента обаче няма публична информация дали някой от настоящите кметове е внесъл в МРРБ инвестиционната програма за одобрение.

Заделените бюджети за 67-те общини са различни и са определени в зависимост от големината им, броя на населението, брутния вътрешен продукт, който произвеждат, както и усвоените европейски средства до сега. Разделени са на четири категории – столица (първо ниво), големи градове (второ ниво), средни (трито ниво) и малки (четвърто ниво).

Най-много пари са предвидени за най-големия град София – 238 млн. лв. плюс резерв от близо 15 млн. лв., ако се справи с изпълнението на целта до средата на 2018 г.

Във второ ниво са девет големи града. Те са с три повече спрямо изминалия програмен период.

Новите попълнения са Благоевград и Велико Търново, вкарани по времето на първия мандат на ГЕРБ, и Видин – при правителството на Пламен Орешарски.

От градовете във второ ниво най-много средства получава Бургас – над 86 млн. лв.

Бюджетът за Варна е над 84 млн. лв. и едва на четвърта позиция идва вторият по големина град у нас Пловдив – близо 81 млн. лв.

Последният във втората група е Видин, който попадна там благодарение на застъпничеството на лидера на БСП Михаил Миков. Видин получава над 38 млн. лв., което е с десетина милиона повече спрямо водача в трета група Добрич.

В трето ниво влизат 29 средно големи градове

Тук са всички областни центрове плюс Казанлък, Асеновград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дупница, Димитровград, Лом, Петрич, Свищов, Велинград, Карлово и Панагюрище.

Техните бюджети варират от над 28 млн. лв. за Добрич до близо 15 млн. лв. за Панагюрище.

Прави впечатление, че областните центрове Търговище (17,7 млн. лв.) и Кюстендил (18,4 млн. лв.) са ощетени за сметка очевидно на по-силното лобиране на депутати и бизнес за по-малки градове като Казанлък (19,6 млн. лв.), Асеновград (19,3 млн. лв.) и Гоце Делчев (19 млн. лв.).

В четвърто ниво са 28 малки градове,

които могат да използват парите само за енергийна ефективност на административни и жилищни сгради, като схемата за кандидатстване беше отворена преди местните избори. От малките общини с най-голям бюджет е Попово – над 12,3 млн. лв., а най-малък е на Ивайловград – над 4,1 млн. лв.