Ако тази неделя имате свободно време, което искате да прекарате сред природата - не се колебайте за посоката. Хващайте  към Христо Даново, оставете колата на площада в селото и потегляйте пеша към Сувчарското пръскало. Еднодневна разходка  в есенната Стара планина  е едно от най-примамливите предложения за  почивка преди началото на новата седмица. А разходката до най-красивите водопади в България - Сувчарското пръскало край Христо Даново не крие риск да се загубите в мъгливата планина в някое  дълбоко дере, нито ще ви причини мускулна треска.

Митичният водопад на Джуфардере в Стара планира ce нaмиpa близo дo Xpиcтo Дaнoвo.  Имате вариант да стигнете до него с автомобил,  дори да не е джип. До там отвежда здрав асфалтов път. На места настилката е изронена, но това  не е пречка да шофирате безопасно. Ако тръгнете пеша  ще вървите около час и половина и ще можете да спирате и да се наслаждавате на красиви гледки.

На запад се вижда Розинската планина, след още десетина минути ходене на север се открива красив изглед към долината на река Каваклъдере.  А Корфийското дере направо ще ви смае със скалните образувания - скални игли, а върху тях израснали високи  борове.

Между скалите по диагонал по тънък като конец улей се спуска Корфийското дере. Шумът  от спускащата се по стръмното и тясно корито, пробито в скалите и свежестта на водата "изчистват" цялото напрежение, събрано през  работната седмица. По-късно ще отчетете, че планината ви е подготвяла за цялостно преживяване, когато се изправите пред самото Сувчарско пръскало.
Вече се сте вървели  малко повече час от площада на Христо Даново, когато стигнете до бетонния мост над река Сувчарска,  споменаван  като задължителен ориентир в описанията на пътя до пръскалото. Веднага след моста трябва да свиете вдясно, за да поемете по пътеката за пръскалото. Тя е добре утъпкана, мека е и по нея се върви се леко.

Само след десет минути ще ахнете. Особено ако извадите късмет реката да е пълноводна и  да скача в малкото синьо езерце  с огромна сила от 54 метра височина. Водната струя - мощна и зашеметяваща, когато река е пълна с вода, или по тънка и дълга като сребърен лъч, когато скоро в Балкана не е валял дъжд - тя ще задържи погледа ви за дълго.
Макар и  почти под носа ни, планината сякаш нарочно е скрила  някъде в пазвите си тази прекрасна гледка. Красивият скален венец на ръба, от който пада  сребристата  струя на реката, планината, която сякаш е разтворила шепите си, да се излее по тях водата, създават неповторима интимност, дори известна мистичност.
Когато се наситете на тази гледка, може да излезете отново на пътя под пръскалото и се качите още малко нагоре в планината