Осигурени са всички материали и техника за зимна поддръжка на пътищата в Пловдивска област, съобщи областният управител Дани Каназирева. „Всички общини имат сключени договори за снегопочистване и смятам, че няма да има проблеми. Единствено насочихме вниманието на пътя между Кръстевич- Красново – Беловица – Любен в община Хисаря, защото там пътят се почиства много късно“, разясни Каназирева. Причината – поддържащата фирма тръгвала от Граф Игнатиево, Калояново, Черничево, Старосел, Красново и едва тогава стигала до въпросния участък.

Подобен проблем през предходни години имала и община Садово, където заради закъсняло премахване на снегонавяванията в участъка Поповица – Болярци училищните автобуси не можели да премината.


Проблемите в другите общини били предимно свързани с почистване на растителността в речните корита и липсата на питейна вода. Коритото на р. Чая между жп мост и пътен мост при с. Катуница било обрасло. Опасност от наводнение имало и в с. Трилистник, заради дървестна растителност. Недостиг на питейна вода пък имало в с. Кръстевич, с. Кърнаре, с. Свежен и с. Розино. Най-сериозен бил проблемът в с. Пъдарско, където доставяли вода в водонсоки, заради високата й радиоактивност.

Областният управител установил още, че в участъка от Дуванлий до Хисаря има наличие на неравности и надлъжни пукнатини на пътното платно, липса на маркировка и съоръжение за защита от снегонавяване.

Данаил Бачков е новият старши треньор на ОФК „Левски – Карлово“.  Той поема тима от досегашния му наставник Красимир Манолов, който се оттегли преди броени дни, омерзен от агресията по стадионите. 

Манолов обаче ще продължава да работи с отбора. Това стана ясно след среща на кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е и президент на ОФК „Левски“ с Бачков. Те обсъдиха  представянето на „Левски“ - Карлово в есенния полусезон, селекцията в отбора и подготовката за пролетния полусезон, която ще започне подготовката си на 13 януари 2020 год.  



Данаил Бачков  идва в Карлово след като бе треньор на Беласица“ – Петрич,  а преди това на два пъти е бил наставник на „Миньор“ – Перник – един път на детско-юношеската школа през 2008-2016 година, а от 2016 до 2018 – и на представителния отбор.

Той е пловдивчанин, роден е на 21 декември 1976 година. Играл е с юношите  на ПФК „Спартак“ Пловдив.

В „А“ футболна група е играл в 268 срещи за отборите на ПФК „Спартак“,  ПФК „Локомотив“ Пловдив, ПФК „Левски“ - София, ПФК „Черно море“ - Варна,  ПФК „Родопа“ - Смолян и ПФК „Спортист“- Своге.

Играл е за националния отбор на България.

Шампион на България и носител на купата на България с отбора на ПФК „Левски“ София.

Обявен за най–добър футболист на Пловдив през 1999 година.

Обявен за най–добър защитник в България  през 2001 година.



В биографията си се записа и като помощник-треньор на националния отбор на България за аматьори.

Хисаря създава собствена стратегия за развитие на туризма. Общината ще предлага единен туристически продукт, който ще обединява всички обекти в древния град, тракийските обекти в населените места и ще прехвърли границите на общината с кръгови маршрути до Копривщица, Карлово и Казанлък. Това е стратегически приоритет на кмета на общината инж. Пенка Ганева, работата по него вече е в ход.

Туризмът е един от основните поминъци в нашата общината. Но досега всеки, зает в тази сфера, работи сам за себе си. Моята идея е да обединим усилията в един продукт, който можем да наречем „дестинация Хисаря“, коментира инж. Ганева. Стратегията изисква да се работи в няколко направления - укрепване, реставрация и консервация на обектите, както и изграждане на нови пътища.

Новите туристически  маршрути започват от Хисаря, потеглят към населените места и излизат извън границите на общината. В Старо Железаре ще бъде представяна обсерваторията на древните траки, търси се възможност за нейното съхраняване и подходящо експониране. Другият обект в селото е Домът на традициите. В него от доста години самодейци представят местния бит отпреди сто години - замесване на хляб и баница и тяхната дегустация. Правят се и демонстрации на битови дейности от миналото като плетене, предене с хурка и чекрък, тъкане на черги и платно на старинен стан.


Освен двата тракийски храма в Старосел общината има намерение да покаже и раннохристиянска базилика, разкрита от археолога Иван Христов преди три години. Ще се търси възможност и за изграждане на достъп на един от най-интересните обекти във времето на траките - царската резиденция на връх Кози грамади, недалече от Старосел. Маршрутът продължава до Красново, където също има запазени останки от християнска базилика. Наблизо е село Кръстевич с тракийско светилище.

За първи път общината има амбицията да излезе от своите граници и да продължи от Старосел към Копривщица, а оттам по Подбалканския път. Туристическият маршрут да преминава през Клисура, Сопот, Карлово и Казанлък и техните туристически и културни обекти и прекосявайки Розовата долина, да се връща в розовите градини край Старосел, където освен производството на вино може да се наблюдава и розобер и добиване на розово и други етерични масла.

За да постигне всичко това, общината залага на няколко мащабни проекта. Единият от тях е „Античният град Диоклецианопол /Хисаря/ - перлата на провинция Тракия на балнеолечението в Римската империя“. Той предвижда разширяването на туристическите атракции - Римските терми, Камилите, северозападната кула, крепостната стена. Проектът е на стойност 10 млн. лева, инж. Пенка Ганева вече подписа договора за съфинансиране на този проект от страна на общината в размер на 1.5 млн. лева. Другият проект е за основен ремонт на пътя от Старосел до тракийските храмове, той е пред приключване. С община Копривщица ще внесем общ проект за изграждане на пътя Старосел - Копривщица. Трасето ще стига до "Бяло камъне", хижа „Барикадите“ и отвежда до Копривщица. С община Копривщица ще внесем общ проект за този път, за да осигурим достъп от Хисаря до Подбалканския път и от там през цялата розова долина, заяви инж. Пенка Ганева.

Кметът на Сопот обявява официално позицията си за „превода“ на романа „Под игото“ утре. Той ще направи това в 8.30 часа сутринта пред къща-музей „Иван Вазов“.

Една “редакция” на класическо литературно