ИСТОРИЯ

Карлово, родния град на Апостола на българската свобода, създателя на Вътрешната революционна организация Васил Левски /1837– 1873 г./ е разположен в северната част на Карловската котловина, наричана в миналото Стрямска или Гьопса. Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата София.
Красивото му разположение и дефилето на Стара река са впечатлявали всички географи и пътешественици още в миналото преминали през този край.
Най – ранните следи от живот тук датират от новокаменната епоха /VІ хил. пр. Хр./. В местността Ясъ тепе западно от града е открито неолитно селище.
Тракийските племена, населявали земите около днешно Карлово през късножелязната епоха /VІ в. пр. Хр. – І в./, според изследователите влизат в сборния етноним одриси.
През римската и късноантичната епоха северно от селището е минавало трасето на Подбалканския римски път, свързващ Черноморието със Сердика. За охрана на този път и на селищата в близост до него са построени много крепости. Една от тях е Карловското кале, разположено северно от града над парка “Беш бунар” датирано от ІV – VІ в. Другата крепост е Сушицкото кале, намиращо се източно от сегашния кв. “Сушица”, което е продължило да съществува и през ХІІ-ХІV в.
През ХІІІ в. тези земи са част от родовите владения на тримата български боляри Смилец, Радослав и Войсил. В близост до днешния град са съществували няколко селища и крепости от този период калето над параклиса “Св. Троица” и селище североизточно от дн. Карлово. През 70 –те години на ХІV в. Карловската котловина е завладяна от османските турци. В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи. През 1485 г. Карлъ Али бей построява Куршум джамия – най – стария архитектурен паметник в града и завещава землището на цялото селище за издръжка на джамията. Името Карлово се налага в по-късно време след турското нашествие и вероятно произлиза от името на Али бей син на Карлъ.
Връх в своя икономически и духовен разцвет градът достига през Възраждането. Тук се развиват над 30 вида занаяти: гайтанджийство, розопроизводство, басмаджийство, медникарство, кожарство, тъкачество, златарство и др. Едрите търговци Пулиеви, Гешови, Хаджидимитрови търгуват с големи количества произведения на карловските занаятчии по всички пазари на Османската империя с Влашко, Молдова, Русия, Франция, Англия и др.
В средата на ХІХ в. са построени двете църкви “Св. Богородица” /1839 г./, в която Васил Левски е ръкоположен за йеродякон и “Св. Николай” /1847 г./, в която за първи път през 1858 г. се чества празника на славянската писменост. В църковния двор се намира гроба на майката на Васил Левски Гина Кунчева. Двете църкви са строени от карловски и брациговски майстори, а иконите са дело на прочути художници от Самоков, Трявна и Банско, сред които Станислав Доспевски и Иван Зографски.
Упорити и предприемчиви в различни области на стопанството, карловци проявяват голяма инициативност и в областта на просветата. Първите най-ранни наченки на просветно движение в Карлово се отнасят към ХVІІ в., когато тук като “изкусен книжовник” и учител работи поп Аврам Димитриевич. Епоха в образователното дело тук е дейността на учителя и книжовника Райно Попович

/ 1773 – 1858 г./, най-ярката фигура в духовното възраждане на града. През 1836 г. карловци построяват нова сграда на взаимното училище, а през 1871 г. отваря врати просторното петокласно училище. През 1861 г. е създадено и карловското читалище, което се превръща в средище на просвета и революционни идеи.
Карлово е роден град на Ботьо Петков – бележит учител, книжовник и публицист баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев, д-р Иван Богоров – публицист, преводач издател на първия български вестник “Български орел”, Брайко х. Генов –учител, фолклорист, организатор на първата обществена библиотека в Карлово, Христо п. Василев – преводач, създател на девическото училище в Карлово, братята Евлоги и Христо Георгиеви – най-големите дарители в българската история и др.
След Освобождението градът изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. През 1892 г. Карлово участва в Първото Пловдивско изложение. Павилионът е построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти. Златен медал получава Христо Джапунов за своето изобретение машината за кондурджийски клечки. През 1926 г. е построена една от първите водно-електрически централи в България ВЕЦ “Стара река”, Винарската изба /1933 г./, построени са банки, фабрики и училища.
Динамично е развитието на родния град на Васил Левски след Втората световна война, когато се превръща във важен промишлен, военен, транспортен и културен център. Няма област в обществения живот, изкуството, науката, в която Карлово да няма принос. Особено известни са „ВМЗ” Сопот, „Карловски тракторен завод”, „Българска роза”, „Карловска коприна”, винарска изба „Розова долина”. Подновява се традицията от преди 1944 год. за „Празника на розата”, който се провежда в последната седмица на месец май и началото на юни.
Особено значение за Карлово играе и създаването на Карловската танкова бригада, понастоящем „61 стремска механизирана бригада”.
След изграждането над Сопот на въжена линия /лифт/, който стига до хижа „Незабравка” - билото на Стара планина, /х. „Добрила” и„Дерменка”/, активно се развива и туристическа дейност в региона /хижа „Хубавец”, „Балкански рози”, „Левски” над Карлово и хижа „Рай” над Калофер/.
През 1987 год. в чест на 150 – годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски се извършва основен ремонт на площадите, улиците и част от старите сгради в Карлово, който придава нов облик на града запазен и до днес.
Роден град е на скулптура проф. Иван Лазаров, на основателя на българския театър Иван Попов, Пешо Радоев – основоположник на балетното изкуство в страната, бележитите артисти Васил Кирков и Елена Снежина, художника – керамик Георги Бакърджиев, алпиниста Христо Проданов, Иван /Джон/ Ночев - ракетен конструктор, Анка Ламбрева – първата българка околосветска пътешественичка и др.