ИСТОРИЯ

Клисура е живописно разположен в най-западната част на Розовата долина. Името си получава от особеното си разположение -кацнал е в теснината между Стара планина и Средна гора, през която минава единственият път от Златишката за Стремската долина. Населението му (около 2 хил. жители) винаги е било изцяло българско, предприемчиво и будно.
В края на XVIII в. в Клисура има 1200 къщи със 7000 души население. Основен поминък на местното население са овцевъдството, суватчийството (отглеждане на добитък в пасища) и джелепчийството (търговия с добитък за клане), които процъфтяват до началото на XIX в. След Кримската война (1853-1856) овцевъдството е изместено от розопроизводството. Добиваните от клисурци 140 фунта розово масло годишно представляват една четвърт от общото розопроизводство на България. Заради високото си качество розовото масло от Клисура многократно е отличавано с грамоти, дипломи и медали на изложенията в Англия, Франция и България. В експозицията на Градския исторически музей в Клисура розопроизводството е представено с множество документи и оригинални експонати - онагледен е целият процес на розопреваряване и добиване на розово масло, донесло непреходна слава на България по света.
Друг развит занаят през XIX в. в Клисура е абаджийството (тъкане и шиене на вълнен плат - аба). Майсторите абаджии били организирани в професионално сдружение - еснаф, далечен прародител на днешните синдикати. Продукцията на клисурските абаджии се изнася по пазарите на обширната турска империя, Европа и Мала Азия, а малка част от нея днес може да бъде видяна в етнографския отдел на музея, разположен в прочутата Павурджиева къща.
Като селище от градски тип с изцяло българско население през Възраждането Клисура е крепител на народността ни. През мрачните години на турското робство в Клисура се откриват най-напред килийно, а по-късно взаимно, класно и девическо училище. Тук се подготвят много просветни кадри, т. нар. учители-псалтове, "изнасяни" по думите на Иван Вазов за близките до Клисура градове. Най-видна фигура измежду тях е клисурецът Христо Г. Данов (1828-1911), учителствал в редица български градове, създател на първото българско читалище в Клисура (1854). В Пловдив видният възрожденец създава и първото българско книгоиздателско сдружение, изиграло огромна роля за развитието на българската просвета и учебно дело. Издал 900 книги, учебници и учебни помагала, Христо Данов заслужено е наречен „апостол на народната просвета".
В Клисура е роден видният български възрожденски просветител и книжовник Рашко Ил. Блъсков (1819-1884), създател на първото педагогическо списание у нас и автор на редица литературни и политико - просветни творби. Неговият син Илия Р. Блъсков (1839-1913), един от първите български белетристи, е автор на популярните предосвобожденски повести „Изгубена Станка", „Злочеста Кръстинка" и др.
Не по-малко известен от Блъскови е клисурецът Марко Балабанов (1837-1921), високообразован и талантлив книжовник. Професор по право, след Освобождението той е министър на външните работи на Княжество България. Забележителен емисар, Балабанов запознава лично руския император Александър с извършените зверства при потушаване на Априлското въстание и има принос в започването на освободителната Руско-турска война (1877-1878).
Клисура остава в историята с участието си в Априлското въстание през 1876 г. Трагична е участта на това подбалканско градче, изпепелено до основи. Шест дни клисурци водят борба на живот и смърт, а на седмия над 400 от тях са убити, всички къщи, двете училища и църквата - опожарени. Завинаги остава в паметта на хората Цана Козинарова, хвърлила се с четирите си невръстни деца в кладенец, за да не бъде поругана честта й на българка.
В стенописната композиция „Клисура гори", намираща се в Градския исторически музей, е увековечен подвигът на Ц. Козинарова наред с други клисурци, изгорели в пламъците на въстанието. Сред падналите жертви в Априлското въстание е и клисурецът Иван Танков Боримечката, възпят от Иван Вазов в епохалния му роман „Под игото".
Прочутата „батарея" от черешови топчета, с които клисурци са защитавали града през априлските дни на паметната 1876 г, могат да бъдат видени в откритата експозиция „Зли дол". Останките от изгорената „Стара църква" напомнят на посетителите за събитията, разиграли се зад нейните зидове. Тук е съсредоточен културно-просветният живот на Клисура, извършва се подготовката и провеждането на Априлското въстание, а от камбанарията на църквата в историческия 20 април 1876 г. е даден първият сигнал на въстанието - 2 часа след обявяването му в Копривщица. Пак тук апостолът Панайот Волов със своята чета освещава знамето си, преди да се отправи към позициите на „Зли дол". В подземието на параклиса към църквата са съхранени костите на загиналите клисурци в Априлската епопея.
Камбаната, с която е обявено въстанието, също е съхранена и е особено ценен експонат в Градския исторически музей.