ИСТОРИЯ

Град Баня, известен повече като курортно селище, се намира на 12 км южно от Карлово, на 47 км северно от Пловдив и на 15 км североизточно от Хисаря.
Близостта на Карлово, Калофер и Сопот позволява на лекуващите се, почиващите и екскурзиантите да посетят забележителностите в региона. Баня се намира в югоизточната част на Стремската долина, обградена на юг от Средна гора, а в западния край на селището тече р. Стряма.
Надморската височина на курорта е 282 м, а малко под санаториума е най-ниската точка на Стремската долина.
Природните дадености на този край са много благоприятни за отмора и лечение. Стремската долина е забележителна с природните си красоти. Отвсякъде е обградена от величествената верига на Стара планина, която тук се издига в най-високата си част.
Климатът в Баня и оклността е мек, преходно-континентален, с известно средиземноморско влияние; тук няма силни студени ветрове, зимата е сравнително мека, пролетта започва рано, а есента трае дълга, лятото е горещо. Този благоприятен микроклимат е едно от условията, обуславящи лечебните възможности на курорта. Тук съществуват чудесни възможности за комплексно балнео– и климатолечение, както и за профилактика, отдих и туризъм.
Историята на Баня е многовековна. Животът около топлите минерални извори е възникнал още през новокаменната епоха - VI хил. пр. Хр. На около 1 км югоизточно от селището се намира голяма селищна могила, известна като Плоска могила. Така е наречена и цялата местност около нея. Висока е 5 м и има 7 културни пласта. В западния край могилата е пресечена от жп линията Пловдив-Карлово. Селището е просъществувало до ранния период на каменно - медната епоха (VІ - ІV хил. пр. Хр.). При направените частични археологически разкопки са открити жилища, огнища, съдове, керамични фрагменти, рисувани с бяла паста, фрагменти от култови масички, артефакти (оръдия за производство, изработени от камък, кремък, кост и рог).
В околностите на селището са открити няколко находки от античната епоха от V в. пр. Хр. Те са показателни за наличието на търговски връзки между населението, обитавало долината на р. Стряма, и важни икономически центрове през античността.
В близост до Баня са съществували няколко тракийски селища. Едното от тях е разположено на южното възвишение на хълма „Момини гърди", намиращ се на североизток от града. В землището на Баня и в близост до него се намират много надгробни тракийски могили. На север от града в местността „Петте могили" се намира тракийски некропол от пет надгробни могили.
Към края на XV в. Баня се споменава като град. Очевидно през този период селището се разраства и укрепва икономически.
Тук се намират 3 фабрики за дестилация на розово масло, собственост на Велизар и Иван Багаровови. Те построяват и частни вили, които по своя стил, удобства, дворни градини служат за образец. Малко по-късно, през 1929 г. е построена и царската вила на Борис III в северния край на града, по проект на известния български архитект Иван Васильов. За пръв път Борис III идва в Баня през 1925 г.
На 19 юли 1936 г. тържествено е открита Минералната баня, известна днес като Централна баня. Сградата е направена по проект на архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров по план от 1930 г. Функционалната постройка се отличава с оригиналния си замисъл от съчетание на призматично тяло -централен вход и цилиндрично тяло - две крила. В дясното крило е построен малък басейн с вана и съблекалня за царското семейство, известна днес като „Царската баня", без да се наруши общият обем на сградата.
В деня, когато е открита Минералната баня, се открива и чешма паметник с имената на загиналите баненски жители във войните.
През 1937 г. започва оформянето на парка в източния край на селището в курортния комплекс, който заема площ над 100 дка.
През 1943 г. за първи път в България започва производството на шипково брашно и се въвежда сушенето на шипки в сушилни във фабриката на Велизар Багаров.
Училището „Неофит Рилски" (1878) след Освобождението прераства (през 1932 г.) в начално с прогимназия (до 7 клас, с около 200 деца). Читалището е основано през 1914 г. по инициатива на учителя Стефан Савов. Открито е на 24 май същата година и наречено „Кирил и Методий". През 1956 г. се строи нова сграда за читалището в центъра на селото.
Баненската църква „Св. Константин и Елена" е изградена през 1860 г. През Руско - турската освободителна война (1877-1878) е опожарена, но по-късно е възстановена. Църквата е три корабна псевдобазилика, широко разпространена през Възраждането.
С Баня е свързван животът на екзарх Стефан, който е заточен тук почти 10 години (от 21 .Х.1947 г. до 1957 г.). Той живее в национализираната вила на В. Багаров, извън селището, вдясно от пътя за Пловдив (сега ресторант-градина „Кипарис").
От 1949 г. започва оздравяването на местността около каптажите на изворите. Има нов благоустройствен план, селището е водоснабдено, канализирано и с асфалтирани улици.
През 1957 г. е открита Машинно-тракторна станция, която обслужва 15 стопанства на Баня и селата около нея. Построени са оранжерии на площ от 300 дка, които през годините произвеждат внушително количество зеленчуци.
През 1968 г. Баня е обявена за национален курорт и е приета програма за развитие на селището.
През 1958 г. е открита нова модерна сграда на баня „Банче", функционираща и днес. Сградите на мъжкото и женското отделение са почти еднакви, построени над самия извор, като отоплението на съблекалните е решено по много функционален начин - чрез подово отопление, т. нар. хипокауст, използван от древните римляни.
В курорта са известни 10 извора на минерална вода с различна температура и дебит. Осем от тях са каптирани. Водата е слабо минерализирана, натриево - хидрогенкарбонатна, флуорна. Подходяща е за лечение на ставни заболявания, функционални заболявания на нервната система, гинекологични заболявания, повишено и понижено кръвно налягане, язви и др.
В северната част на селището се намира винарска изба „Розова долина", в която се произвежда прочутият Карловски мискет, чиято слава отдавна е преминала границите на нашата страна. В селището има стадион с хотел към него. Построени са нова жп гара и автогара.
С решение на Министерския съвет № 528 от 30 август 2002 г. Баня е обявена за град. Събитието е отбелязано с възпоменателна мраморна плоча, поставена върху морена в центъра на селището.
В Баня има минерален плаж с три басейна: с олимпийски размери, лечебен и детски. Под контрола на медицински работници за болните и почиващите се прилагат различни физиотерапевтични процедури.