ВИДНИ ЛИЧНОСТИ

ВИДНИ ЛИЧНОСТИ

 Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) - Апостолът на свободата се ражда на 18 юли 1837 г. в Карлово.
Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.  Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Избран е през 2007 г. за най-великия българин на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Родната къща на Апостола на свободата в Карлово е Национален музей www.vlevskimuseum-bg.org

 

 Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Паисий Хилендарски, Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.  Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства бележи върха не само във възрожденската, но и в цялата българска литература. По време на Априлското въстание организира в Румъния чета, с която преминава в България.
На 1 юни 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. Родната къща на поета и революционер в Калофер е Национален музей.

 

 Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 в Сопот. Той е наричан "патриархът на българската литература". Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия. Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба Вазова.  Иван Вазов е автор на множество литературни произведения - романи, стихосбирки, разкази, повести, поеми, пътеписи, комедии, драми и др. Още от края на XIX век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Най-забележителни от тях са първият български роман "Под игото", повестта "Немили - надраги", стихосбирките "Епопея на забравените", "Пряпорец и гусла", драмата "Хъшове", разказът му "Дядо Йоцо гледа" и други. Родната къща на поета в Сопот е превърната в музей.
 
 Евлоги (1819-1897) и Христо Георгиеви (1824-1872) са български предприемачи родени в Карлово, смятани за най-богатите български търговеци и банкери от края на 19 век.  Те прекарват голяма част от живота си в чужбина, но не престават да се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ. Те участват в много благотворителни инициативи. Евлоги и Христо Георгиеви построяват фабрика за вълнени платове в родния си град и даряват средства, с които е построено среднотехническо училище в Карлово, което носи техните имена. Братята даряват средствата за построяването на Софийския университет. Погребани са в гробището Белу в Букурещ - Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
 
 Д-р Иван Богоров е виден български енциклопедист от Възраждането, роден е в Карлово през 1820 г. По образование е медик, но се занимава и с индустрия, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание. В Букурещ през 1844 г. издава първата българска граматика под името - „Първичка българска граматика“. Заминава за Лайпциг, където през 1846 г. започва да издава и първият български вестник "Български орел" .

 

 Райно Попович е учител и книжовник, роден през 1773 г. в Котел. Учителства в много градове в България. Той защитава тезата,че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и др. Установява се в Карлово, където работи като учител и книжовник. Умира през 1858 г. в Карлово.
 
 Христо Проданов е български алпинист, роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово.  Той е първият българин, стъпил на 8-хилядник - Лхоце (8516 м) през 1981 г. Първият българин изкачил връх Еверест (8848 м) - 20 април 1984 г. без кислороден апарат и то по най-трудния западен гребен и загинал при спускането от върха. Негови постижения са и много седемхилядници /Пик Ленин, Пик Комунизъм, Пик Корженевска, Ношак, Матерхорн, Гранд Жорас, Пти Дрю, Монблан, Кръста на Ушба, Траверс на Шхелда/.
 
Неделя Петкова-Караиванова, известна като баба Неделя, е българска учителка и революционерка. Родена през 1826 г. в Сопот. Във Велес Неделя Петкова се включва в местния революционен комитет, по-късно основава училище в Солун. Участва в борбата на местното население срещу гъркоманите, създава женски и благотворителни дружества, съдейства за изпращането на български девойки на учение в Русия. След Освобождението се преселва се в Кюстендил, а по-късно в София, където умира на 1 януари 1894 г.
 
Екзарх Йосиф (Лазар Лальо Йовчев) е роден в Калофер през 1840 г. На 24 април 1877 г. е избран и провъзгласен за екзарх. Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 год. в Българска академия на науките. Умира в София на 20 юни 1915 г.

Христо Груев Данов
e възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Роден е на 27 август 1828 г. в Клисура. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 г. От 1854 г. е учител в училището на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура. Учредява „Дружествена книговезница“, която прераства в книжарница и издателство. Кмет е на Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. Умира на 11 декември 1911 г.





 


Назад
  

Безплатни обяви

Гласувайте за този сайт
eXTReMe Tracker