ПРАЗНИК НА РОЗАТА

Като център на розопроизводство и преработка на розовия цвят Карлово се слави далеч преди Освобождението. Дълги години те са само поминък, едва през 30-те години розовите градини, красивата природа и архитектура, местната розова индустрия се осъзнават и като привлекателни и атрактивни неща, които предизвикват интереса на български и чужди туристи. Първоначално, след възстановяването на родната Къща на Левски, в Карлово дните 31 май и 1 юни /Петдесетница и Свети Дух/ се празнуват като ден на Левски и в града става голям народен събор, на който се събират много хора от цялата страна. По този повод се изтъква и мястото на Карлово като център на Розовата долина. Любопитен момент от тържествата тогава ни представя в един свой пътепис от 1936 г. Никола Станев: "През тия празници Карлово е най-красиво; тогава става и беритбата на розите. Карловското поле се вълнува като море, чиято повърхнина премята ту розови ниви, ту ментови градини... Въздухът е лек и препълнен с аромата на разни лечебни и полски цветя. Пътници пристигат с влакове, с автомобили и с други коли в непрекъснати редици. Те се насочват веднага към църквите, към паметника на Апостола и към площада на пазаря до градския часовник. Навред по улиците безкрайни венци от рози, окачени по стълбове, прозорци, порти и балкони, домовете са украсени, както църквите и площадите. Пъргави момчета и момичета, облечени празнично, с венци на глави, държат в ръка големи кошници с разноцветни рози и засмяно подават безплатно на всеки гостенин, като го поздравяват с "добре дошли"...”
Този народен събор с времето придобива и характер на народен празник и поради съвпадението с пролетния цъфтеж на розите постепенно придобива й характер на празник на розите.
След 1944 г. тази традиция заглъхва. В по-ново време като местна инициатива през май празник на розата честват в село Розино. Първият се е състоял на З май 1957 г. и тази традиция е продължила десет години. Очевидци си спомнят, че на някои от тези тържества е присъствал и Тодор Живков.
През 1967 г. с министерско постановление статутът на празника се утвърждава като национален. Провежда се ежегодно в първата неделя на юни, като право на домакинство добиват двата розопроизводителни района - Пловдивски и Старозагорски окръг, които през година поемат организацията и провеждането му. Карлово е домакин на два от тези празника, като през 1975 г. за първи път има и Роза на празника - тогава това е ученичката Стефка Харлова. В духа на Времето празникът е афиширан като тържество на селскостопанската политика и механизираното земеделие. На градския стадион е организиран помпозен спектакъл с масовки, Бай-Ганьовци, хеликоптер, пръскащ розова вода и др. Но въпреки неизбежните прилики с честите тогава манифестации за карловци той е останал приятен спомен.
Празничната традиция се възобновява през 1988 г. Обновеният централен площад става средище на празничните изяви - фолклор, песни, танци... Гостуват и златните момичета от отбора по художествена гимнастика. Тогава царица на розите се подбира от организаторите.
През 1989 г. това е Диана Найденова, актриса от Стара Загора родом от Карлово, през 1991 г. Ана Козинарова. През 1990 г. първите демократични избори съвпадат с времето за празника и той не се провежда. Яна Славчева, тогава 18 годишна е първата царица на розите, избрана с конкурс. Това става през 1992 г. и досега всеки празник на розата е предшестван от шоу спектакъл, на който измежду множество кандидатки се избира най-достойната - по хубост, излъчване, артистични дарби. Теодора Митова, царица през 1993 г., след спечелването на Карловския конкурс пое по пътя на манекенството; Йоана Петрова, мис Роза за 1994 г. също работи в агенция за манекени и фотомодели.
1995 победителка е Мария Бояджиева на 19 г. , 1996 - Светлана Червенакова, 1997 - Ваня Делкова - 17 г. /СОУ “В.Левски”/, 1998 - Жанет Гунчева - 17 г. техникум “Братя Евлоги и Христо Георгиеви”, 1999 - Десислава Балтова - абитурентка от Казанлъшката художествена гимназия, 2000 - Силвия Кисьова - 18 г. , 2001 - Мариела Велкова – 17 г., 2002 Силвия Стоилова – 16 г. , 2003 Весела Славова – 17 г. /СОУ”Хр. Проданов”/ , 2004 - Зорница Арсова - 18г. , 2005 - Деница Дамянова – 16 г. , 2006 - Елисавета Стоенчева.
На всички победителки се връчват парични и предметни награди, а някои години статуетки от карловския художник Димитър Бакърджиев.
Гости на празника през годините са видни личности и политици от България и чужбина – Тодор Живков, Симеон Сакскобурготски и Доня Маргарита, посланници на други държави у нас /на Япония - Тасуйоши Исихаши, на Русия, на Франция и др./, министри и народни представители.