ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С РОЗОВО МАСЛО

Под понятието Розова долина трябва да се разбира Карловската и Казанлъшката долини, които произвеждат над 80% от розовото масло в страната, както и отделни райони на юг от Средна гора около Хисаря, Стрелча, Стара и Нова Загора и др.
В пределите на днешна България първите документи за розови насаждения датират от 1712 г. Те са за землището на с. Войнягово, а после и в цeлия Карловски регион. Това се дължи на благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза в Розовата долина.
Засаждането на нови розови градини се извършва през есента, след Архангелов ден, през месеците октомври и ноември. Розовата градина дава цвят за варене на третата година.
Едно от най-характерните необходими условия за доброто виреене на маслодайната роза са обилните валежи през пролетните месеци май и юни, защото „тогава гюлът дава най-много розово масло”.
Розоберът започва от първата половина на май до края на първата половина на юни. Самият розобер започва рано сутрин в 4 часа и обикновено трае до към 10 часа, а по стар народен обичай първата откъсната роза се втъква в косите зад ухото. Набраният следобед розов цвят губи до 50% от съдържанието на розово масло.
За производството на розово масло чрез преваряването на розова вода съществуват доста легенди и спорове кога точно е започнало. През средните векове в Индия започват да използуват медни казани, в които с единична дестилация се произвеждат малки количества розово масло на баснословни цени.
В своята няколко вековна практика, използувайки опита от производството на ракия, българският розопроизводител изобретява и въвежда редица подобрения в процеса за производство на розово масло чрез двойна дестилация. С тях той не само увеличава количеството на полученото розово масло, но и запазва финия му аромат и неповторими качества, с което постепенно измества на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло.
Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и означава на български тегло. Един мускал е равен на 4,9844 г или приблизително 5 г. Постепенно малки количества розово масло започват да се продават в така наречените „мускали” – стъклени флакончета с вместимост 1, 2, 3 или 5 гр. Известният розотърговец Ганю Сомов ги слага в пояса си и така ходи по панаири и изложения за да ги продава. През 1983 г. Алеко Константинов го среща на изложението в Чикаго – САЩ и по-късно го използува за прототип при изграждане образа на Бай Ганьо.
През 1800 г. в гр. Клисура е документирано началото на производство на розово масло. Гюлпаната (гюлпхана, гюлница) или розоварната се строи до течаща вода. Преработката на розовия цвят се извършва в малки медни казани, инсталирани под навеси. Добитото розово масло се съхранява в конкуми - калайдисани медни съдове. Първи карловци започват да използват медни казани за добиване на розово масло.
През 1852 г. в региона са произведени 300 000 мускала или 1 500 кг. розово масло. За 1 кг. розово масло са необходими 3000-3500 кг. розов цвят. За 1 мускал розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. За производство на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. цвят.
Започва и развитие на търговията с розово масло и износа за Одрин, Цариград, Франция, Англия и др. Обсегът на влияние се измества от Казанлъшкия в Карловския розопроизводителен район.
Между първите износители на розово масло в началото на 19 век са Христо и Никола Пулиеви от Карлово. Никола има кантора в Галац, а Христо – в Букурещ. През 1839 г. в търговията се включва и Евлоги Георгиев. Той търгува с Е.Паница във Виена и с Леополд Бенг в Париж.
През периода 1830-1880 г. като голям износител на розово масло в Англия се прославя фирмата „Братя Гешови” също от Карлово. По-късно откриват и клон на фирмата във Виена.
Значителни количества на лондонския пазар продава и Васил Хаджи Вълков чрез българската фирма „Тотю Станчев – Михайлов и сие” основана в Манчестер.
След Кримската война широка търговска дейност най-вече в Цариград развива и Христо Тъпчилещов от Калофер.
След 1880 г. дейността на търговците от Карловския розопроизводителен район се засилва значително. Особено се отличават розотърговските фирми на „Йосю Бацуров” от Калофер, „Христо Багаров” от Сопот, „Братя Митови”, „Генчо Сарафов”, „Григор Фурнаджиев”, „Никола Казаров” от Карлово и др. Агенти на германската фирма „Имсен” в Карлово са братя Чешмеджиеви, които произвеждат и събират за тази фирма розово масло. Крупни производители на розово масло от Карлово са братя Митови, Костадин Чешмеджиев, Стефан Кьойбашиев; от Сопот - Стефан Лозенов, В.Шошов, А.Николов, Л.Чучев, И.Мънгаров; от Калофер – Тодор Чавдаров, Д.Коев, Н.Казанлъшев, К.Ганашев; от Клисура – Н.Козинаров, Иван Хаджицанчев, Вл. Патуров, Н.Радев и др.
Започва строежи на розоварни не само от местни розотърговци, но и от казанлъшки фирми и чужди индустриалци.
През 1902 г. Слави Митов от Карлово в сдружение с французина Пиер Шер построяват първата дестилерия с парно загряване. През 1904 г. французинът Шарл Гарние от гр. Кан построява парна дестилерия в с. Столетово Карловско, под название „френски дестилерии в долината на розите". След тях братя Бацурови с помощта на френски капитали построяват модерна розоварна в с. Кърнаре, в която през 1908 г. преработват 700 000 кг розов цвят. До 1926 г. построяват розоварна още французинът Луи Монталан в Карлово, французинът Гарние в с. Карасарлии, фирмата „К. Шипков" в Калофер и Рахманларе, В. Багаров в Старо Ново село и Карлово, Б. Митов в Кешиш махле и Р. Конаре, И. Пенчев в с. Рахманларе и др. До 1927 г. са построени общо 38 розоварни и 23 частни фирми.
Търговците от Карловската Розова долина значително разширяват дейността си, като например розотърговска къща „Б. Митов — С. Джуджев". Тя освен представителствата си в Карлово, Казанлък и Брезово, има кантори в Париж, Лондон, Ню Йорк, Берлин, Москва, Виена, Кан и Грас.
Търговската къща „Никола Зоев" търгува освен с розово масло и с манифактурни стоки — вино, платове, орехи и др. Розовото масло продават на различни парфюмерийни фирми в Европа, между които в гр. Грас (Франция) на „А. Клейн и Сие", на „Армен" и др., в Женева — на „Н. Раковиц", „И. Захар" и др. През 1931 г. Никола Зоев става член на кооперативния производителен и експортен институт за земеделски, растителни, животински и млечни произведения — „Терра".
Висококачественото розово масло носи много медали и дипломи от световни изложения и панаири. Почетни дипломи от първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив получават розопроизводителите и търговците от Розовата долина.
Следват и отличия в чужбина - златни медали получават Стефан Кьобашиев в Анверс 1894 г. , Стефан Лилов от Клисура на изложението в Лондон през 1907 г., дипломи от Париж, Лиеж, Лондон, Милано и др.
През 1904-1905 г. построяването на няколко модерни розоварни в региона дава силен тласък на увеличаването на розовите градини и в добива на рози и розово масло Карловския регион застава твърдо начело в страната.
Засадените площи достигат до 38 220 дка, от които се добиват 7 483 367 кг. розов цвят.
След голямата криза през 30-те години на миналия век розовите насаждения са почти унищожени.
С края на Втората световна война обаче правителството приема държавна политика за възтановяване и развитие на розовите градини в Розовата долина.Издават се специални постановления през 1956, 1957, 1960 г. Разширява се и се модернизира материалната база в предприятието „Българска роза” Карлово /тогава към ДСО „Фармахим”/. Десетки пъти нарастват розовите насаждения. Създават се и нови сортове рози. Сортът „Свежен” създаден в Карловско например, дава добив на розов цвят през шестата година около 750 кг. от декар.
Днес най - големият производител на продукти от маслодайна роза и най - вече розово масло в региона е "Българска роза" АД - гр. Карлово.