ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КАРЛОВО

Историческият музей в града е място, където гостите на града могат да се запознаят с миналото на Карлово и селищата на региона.
В своята 100-годишна история Историческият музей в Карлово е съхранил във фондовете си паметници на културата от древността до наши дни. Експозицията на музея е разположена на 800 кв. м, в която са представени само два от отделите на музея - етнография и Възраждане.
Сградата, в която е поместена експозицията, е една от най-представителните архитектурни и исторически сгради от епохата на Българското възраждане -пето класното мъжко училище, построено през 1871 г.
Експозицията дава възможност да се проследи историята на Карловския регион от праисторическата, античната и средновековната епоха. В специална витрина е показан макет на една от най-добре запазените средновековни български крепости - Аневско кале. С много фотоси е представен архитектурният облик на Карлово от създаването му през XV в. до Българското възраждане - изгледи от къщи, улици, чешми, писани и резбовани тавани, стенописи, пана, кладенци, калдъръми, църкви, джамии, ханове, маази, Часовникова кула, площади.
В годините на Възраждането Карлово израства като един от най-важните занаятчийски центрове. През 1829 г. в града са съществували 24 еснафски сдружения.
В експозицията могат да се видят част от занаятите, изделия и инструменти, които са съществували в Карлово и Карловско. Наред с традиционните занаяти - медникарство, кожарство, златарство, дървостругарство и др., е акцентирано на един от най-развитите занаяти - гайтанджийството. Карлово е бил най-големият производител и износител на гайтан в Европейска Турция. В града е имало 2000 чарка за плетене на гайтани, само с предене¬то на вълната са се занимавали 1870 пре¬дачки.
В експозицията са изложени произведения на мутафчийството, изработени от козя вълна, както и тъкани, свързани с домашния бит - торби, месали (покривки за хляб), черги, килими, отличаващи се с характерни за райо¬на орнаменти. Представен е един от малко срещаните занаяти - басмаджийство - щам¬поване и украсяване на забрадките, които са били част от облеклото на българката. Музеят притежава богата колекция от национални костюми и аксесоари към тях.
Много атрактивни са изложените кукерски костюми, свързани с традиционните карнавални игри в Карловско, които водят началото си от древността и се свързват със стремежа на хората за плодородие и благополучие.
В отделна зала е представено развитието на образователното дело и участието на населението от града и околията в борбата за църковна независимост. Показана е просветната дейност на плеяда самоотвержени просветители. В Карлово Райно Попович създава своята Елино-греческа школа, в която са получили своето образование Г. С. Раковски, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, братя Ге¬шеви, д-р Иван Богоров, Ботю Петков, Брайко х. Генов, Христо п. Василев, Евлогий и Христо Георгиеви, изявили се в областта на просветата, борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.
С фотоси и църковна утвар е показано участието на населението от Карловско в борбата за църковна независимост. Тук се на-
мира едно от най-ранно основаните читалища в България (1861). През 1869 г. е създадено Женското дружество „Възпитание", имащо собствен устав и печат, показани в експозицията на музея.
През XVIII и XIX в. от Карлово излизат много търговци. В експозицията е представена възстановка на търговска кантора, обзаведена с мебели от епохата, и много схеми, карти и фотоси, разкриващи търговските връзки на Карлово.
В една от залите на музея с богат снимков и документален материал се показва дейността на българското население от Карловско, участвало в националноосвободителното движение, и е възстановена стаята „Революционна клетва". Представено е участието на населението от Карловско в Браилските бунтове, Белградските легии, четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Гюро Начев, Теофан Райнов, Георги Карловски - участници в борбата на Гарибалди за обединение на Италия, Ботевата чета, Сръбско-турската война (1876), Руско-турската освободителна война (1878).
Изложено е копие на знамето на Карловския революционен комитет, ушито по поръчка на Васил Левски от Мария Ганева, както и старинно оръжие -ятагани, кремъклийки пушки, руско оръжие от Освободителната война, лични вещи и оръжие на опълченци. Живописното пано на карловския художник Дечко Тодоров „Страшното" е в памет на загиналите карловци по време на Освободителната война. Показани са снимки, илюстриращи действията на отряда на ген. П. Карцов - освободителя на Карлово, Сопот и Стремската долина.
В последната зала е показан пътят на Карлово в свободна България - създаване и дейност на първия градски съвет, борбите за съединение на Княжество България и Източна Румелия и оригиналното знаме на карловските съединисти от 1884 г. На паметна дъска са изписани и имената на опълченци, участници в Сръбско-българската война.
Специално внимание в няколко витрини е отделено на дарителите от Карловско и най-вече на най-големите български благодетели Евлогий и Христо Георгиеви - спомоществуватели на карловски учили¬ща, на Женско дружество „Възпитание", читалище, фабрика „Евлогий Георгиев" (1892), Средно механо-техническо училище „Бр. Евлогий и Христо Георгие¬ви" (дн. Професионална гимназия „Евлогий и Христо Георгиеви) и др.

По заявка в Историческия музей посетителите могат да разгледат и къщата на даскал Ботьо Петков., която е изцяло възстановена. Има фото - документална експозиция и действащи чаркове за плетене на гайтани.