НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ "ХРИСТО БОТЕВ"

Национален музей „Христо Ботев” е държавен културен институт с национално значение. В него се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и други материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му. В музея се пазят над 5000 музейни единици.
Национален музей „Христо Ботев” е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в парк „Ботева градина”, създаден през 1926 г., и включва следните обекти – мемориална къща – музей, експозиционна зала, паметник на Ботев от 1930 г. и паметник на майката на Ботев – Иванка Ботева. Целият този ансамбъл е обявен за паметник на културата – историческо място с национално значение.
Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най – дълго Ботев. Той не е роден в нея, но я нарича „роден дом”, защото тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник „Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение „Майце си”. Къщата е разрушена при опожаряването на града през 1877 г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна е възстановена по спомени на Ботевия брат о.з. Кирил Ботев и по – стари калоферци. Проектът е разработен от архитект Балтаджиев и строежът започва през 1942 г. Официално е открита като музей на 2 юни 1944 г. В мемориалната къща-музей с етнографски материали от епохата на Възраждането е пресъздадена обстановката, в която е израснал Ботев. През 1973 г. към мемориалната къща –музей отваря врати за хиляди поклонници на Ботев и новата експозиционна зала на музея. В нея, предимно с фотоси и снимков материал, са представени жизненият път и делото на Ботев. Посетителите могат да видят единствените запазени лични вещи на Ботев – неговия джобен часовник и писалищните му принадлежности. Тук е показана и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме” и първият брой на последния му вестник „Нова България”.
На първият етаж на музея е подредена изложбата „Алтън Калофер”, която представлява бита на калоферци през Възраждането – развитието на занаятите и „бялата магия” – плетенето на калоферска дантела.
Музеят разполага и с лекционна зала с 40 места.